Онова странно нежно гъделичкане на сетивата ти... Когато си завладян от делника и работата - там си, някъде между кариерата и усилията да се запазиш човечен. И не вярваш, че би ти се случило, нито вече помниш, че някога ти се е случвало и знаеш, че е това, но нямаш времето и си изгубил надеждата да повярваш, че все пак би могло да е...
Очите ти са светулки и морета, и поляни с цветя. Очите ти са детски - наивни, искрени и трепнещи. Очите ти са живи като цветовете на пролетта и играят като падащи снежинки. Тогава и само тогава очите ти са отражение на малкото ти сърчице, което дълго преди този момент си пренебрегвала. Очите ти носят онова невероятно обаяние, което могат да притежават само две влюбени очи.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
МНОГО СИ ТАЛАНТЛИВА!!!!ГОВОРИШ ТОЛКОВА КРАСИВО И ПО-ВАЖНОТО ЧУВСТВАШ ТОЛКОВА КРАСИВО!!!!!!!!!!!
МОИТИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ПОЖЕЛАНИЯ ДА СИ ОТКРИЕШ СРОДНАТА ДУШИЦА, А АКО ВЕЧЕ ТОВА ЧУДО СЕ Е СЛУЧИЛО- МНОГО ПОЗДРАВИ И НА ДВАМА ВИ!
С МОИТЕ УВАЖЕНИЯ!!!!!!!!