Дългът към рода и дългът към сърцето
От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. ,,Дългът е обич към онова, което сам си заповядаш ” е казал Гьоте. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним.
Дългът винаги е съпроводен с дилема. Една честа негова форма на проявление е дилемата род – сърце.
В този момент от живота си, с пълно съзнание разбирам отговорността на избора и дълга – т.е. имам правото да избера своя дълг. Кузен твърди: ,, Дългът и Правото са братя, тяхната майка е Свободата; те се раждат в един ден, растат, развиват се и загиват заедно.”
Зная какво иска сърцето ми, но зная какво очаква и родът от мен. Аз съм задължена на рода си, заради всичко което са направили за мен; заради обичта, всеотдайността и разбирането, което съм получила. Осъзнавам, че по света има много хора, които не са могли да имат това, което аз – а това засилва дългът ми към рода.
Естествено, моите лични нужди също са важни. Аз не се себеотричам, но зная, че не бих била истински щастлива, ако не изпълня дълга към семейството си. Лошо е, когато човек не е изпълнил мисията, за която е на земята. Веднъж осъзнаеш ли какво иска сърцето ти, то това остава дълг към собствения ти живот – като нямаш правото да отричаш или бягаш от него. Какъв е смисълът на живота ни, ако не сме изпълнили дълга си?
Конфуций има една много хубава мисъл: ,, Да съзнаваш своя дълг и да не го изпълниш е страхливост.”
Според мен трябва да се направи един компромисен вариант между дългът към рода и дългът към сърцето. Истинско щастие ще е, ако изпълниш и двете, но това е рядък случай.Независимо от индивидуалния избор на всеки, не трябва да забравяме, че живеем, за да бъдем щастливи.А докато сме такива ще можем да помагаме и на останалите да са такива, черпейки от положителната ни енергия. Аз съм за дълга към сърцето, защото това е по – големия дълг, който включва и дълга към рода.
© София Русева All rights reserved.
