Nov 3, 2007, 2:37 PM

* * * 

  Essays
1502 0 4
3 мин reading

 

 

REVIVAL

 

Делник. Продължителният звън на алармата достига до ушите ми, за да разкъса пъпната връв на съня, за да се родя отново в новия ден...

Отпивам малка глътка от горещото си сутрешно кафе и се приготвям за новото начало, на повтарян до болка ден. Понякога така ми се иска някой да отмени утрото и да се върна към уютния аромат на възглавницата си, да потъна в продължението на съня, който съм прекъснала.

Отварям гардероба. Трябва да направя подходящия избор за днес. Не знам дали знаете, но освен онзи гардероб, пълен с дрехи, притежаваме и един въображаем, препълнен с маски за всеки случай и нужда. Моят въображаем гардероб е препълнен с лица – дъщерята, сестрата, приятелката, любимата, работещото момиче, студентката, майката... някой не съм използвала още, но знам, че са там, очакващи времето си...

Препълвам чантата си със задачи , които трябва да свърша, за всеки случай добавям и тези, които постоянно отлагам, а толкова ми се иска да свърша и хуквам към новият работен ден...

WELCOME TO THE MACHINE

Аз съм част от системата, зъбчато колело в машината. Всеки си има своето място и всеки е заменим, ако се износи или счупи. Механизирам се и понякога си мисля, че преставам да бъда. Вещомания. Трупане, трупане, трупане докато не те затрупат два метра под земята.

Има ли друг живот ?

FREE FALLIN

Има и един друг тип хора, такива ,които не са част от машината. Веднъж когато се прибирах от работа минах покрай един уличен музикант. Момче на двадесетина години. Хвърлих монета в шапката и седнах на тротоара да послушам. Когато свърши песента запалихме с него по цигара и го питах:

-Добре бе пич, що не ходиш да работиш някъде, здрав си, млад си? Можеш да да изкарваш достатъчно за да покриваш нуждите си.

Той ми се усмихна и ми каза:

- Аз си покривам нуждите. Но те са различни от вашите.

Не му зададох повече въпроси. Допуших цигарата си и тръгнах по пътя си убедена, че все пак можем да избираме - свободен електрон или част от машината... но кое е по-доброто в крайна сметка?

 

It's been a hard day's night, and I been working like a dog
It's been a hard day's night, I
should be sleeping like a log

But when I get home to you I find the things that you do
Will make me feel alright

 

Вечер. Завъртам ключалката. Закачам якето си на закачалката. Денят ме е изсмукал напълно, но когато ми се усмихнат тези две топли очи, когато се отпусна в ръцете му, тези 18 квадрата, в които живеем, ми изглеждат като най-хубавото място на този свят. Знам, че ще заспя спокойна и усмихната с още една причина да се събудя...

GOOD NIGHT


© Анин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса...Поздравления!!!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • "- Аз си покривам нуждите. Но те са различни от вашите."
    Това е центъра, гвоздея - нуждите на всеки, разбирането им, осъзнаването им и начините и средствата за покриването им. А когато нуждите и възможностите за покриването им се разминават, идва неудовлетвореността от живота. Браво!

  • Браво Нин..Справила си се страхотно!и...нали знаеш , че винаги има първи път...продължавай
Random works
: ??:??