Тази красива и чаровна усмивка, тези трапчинки... Как бих дала всичко, за да ги целувам сега... Да усещам устните ти върху моите... Защо мечтите са толкова непостижими? Не те Обичам, но болката, че между нас има хиляди километри, е ужасно болезнена... Сякаш ден след ден те губя все повече и повече... А сърцето не спира да тупти лудо, когато те види... Краката изтръпват и не ме държат... Искам да те прегърна и да не те пусна повече... Да те притисна силно и никога да не се отделя от теб... Като магнит ми въздействаш... Истинска любов не е... Просто тръпка... Просто едно начало на един край...
Всяка нощ гледам звездите... сама... гледам и мислите за теб отново нахлуват в главата ми... Сякаш си до мен... Сякаш... те имам за цяла вечност, а то е само една мечта... един блян... Една илюзия в реалността... Не искам да се стига до крайност... Не, не искам... Искам просто един миг заедно... Но да знам, че в този миг ще си изцяло мой... Без мисли за някоя друга... Без лъжи и без сълзи... Един миг, но истински... Ах, колко красива и незабравима тръпка си ми... Колко боли, като знам, че си далеч... Макар и на ръка разстояние...