Mar 29, 2006, 6:52 PM

ЕДНА РЪКА... ЕДНА ПРОТЕГНАТА РЪКА

  Essays
3.5K 0 8
2 min reading

На… 

Една ръка…Една протегната ръка… Молба или упование, мъка или надежда са причината за нея?... Дали търсиш прощално докосване. Или искаш да побереш света в нея за да го подариш на другия… Целият свят, събран в една протегната ръка.
Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка?
Колкото една надежда или… непоносима болка? А може би едновременно и двете? Това може да научи само другият... Ако пожелае да я забележи. Aко поиска да я докосне... Ако разбере, какво е за теб... И се реши да ти подари малко слънчеви лъчи от своите очи.
Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб
ръка? Протегната с надежда твоят път да се слее с другия, дори само за един миг от вечността. Един-единствен миг на щастие. Ако си филантроп – почти нищо. Но когато разбереш, че си човекът, към когото се стремят. Тогава?... Озоваваш се на кръстопът. И дали ще осъзнаеш, че "вчера" е само минало -  книга на спомените, които си имал смелостта да ги изживееш. Че "утре" не съществува, то е само блян. Или удобно оправдание на нерешителността за една истинска първа среща, с която от векове винаги започва... всяка раздяла между две човешки същества... Може би ще видиш, че съществува само "днес", само този миг... Миг от вселената около нас, в който ти можеш да се докоснеш до едно чувство... преди да поемеш отново към своята мечта... Но ако мечтата съществува само в разума ти, а в реалността от теб ще търсят нещо различно от твоите желания?... И след дълги години в твоето сърце да бликне споменът, съжалението по неизживяното, макар и за кратко, щастие?... Щастието, което заслужаваш!

Една ръка… Една протегната ръка… За милост... От болка...
Или с надежда за ласка... Това само сърцето на другия може да разбере...
Ако пожелае да я забележи. Aко поиска да я
докосне... Или ако... Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка?... Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е...
  • Често не забелязваме това, което трябва.
  • Когато почерка ме драсне, прочитам белезите по листа от край до край, за да открия истината му. Може да се окаже част от моята...
    "всички любовни истории си приличат" и не съвсем...В такива моменти замълчавам, защото ти си намерил и подредил думите по най-мъдрия и всеобхватен начин. Поклон и благодарности!
  • Благодаря! Не предполагах, че някой ще прочете отдавна публикувани неща за протегнатата ръка! Мислех, че хората четат само нови публикации.
  • безкрайно болезнено...

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...