Общество, икономика, култура, взаимоотношения се разпадат пред очите ни, въпреки отчаяния опит на управляващите да решат проблемите на съвременния свят чрез идеологически натоварени намерения и абсурдни свръхзаконодателн инициативи. Когато вникнем в Писанията, ще разберем, че всяка една от характеристиките на последното време, описани в Словото на Бога, са видими към настоящия исторически момент.

Въпреки желанието на хората за свобода, в хаоса, който ни заобикаля, има робство и горчиви плодове. Няма свобода без откровението за кръста и без вярата в Божия Син Исус Христос. Единствено чрез познаването на Господа хаосът може да си отиде, за да бъде заместен от Божия ред, в който има свобода. Здравият разум във вярата прави човек да вижда ясно реда на Царя на царете и да се противи на хаоса – стъпил здраво на земята, с ум, който вижда през погледа на небето, а не стъпващ по розови облаци и с мисли, изцяло завладени от безпътни земни категории.

В последните дни бунтът е станал толкова очевиден, че хората, без никакъв срам, се противопоставят на Божия ред все по-невъздържано. Примери за опит за събаряне на Господния стандарт, установен още от Сътворението, са глобалните движения на феминизма, хомосексуализма, съвременната джендър идеология, преклонението пред природата, трансхуманизма, който е връх в човешката арогантност спрямо Бога и др.

Съвременната култура със „завидна“ арогантност прави непрестанни опити за въздействие върху посланието на църквата, което води до логичния въпрос кое е по-силно – Евангелието или културата. Отговорът е ясен – няма по-голяма сила от чистотата и простотата, съдържащи се в Благата вест за Господ Исус Христос.

Левите идеи, вплетени в съвременното практично богословие, представят един политически коректен Господ, който сякаш е по-лоялен към чувствата на хората, отколкото към волята на Своя Отец. Ако се вгледаме в Истинския Исус обаче, ще видим една личност, която не се вписва в представите на заразените с вавилонския вирус съвременни хора.

Опитът за навлизане на левите идеи в църквата не става с афиширане на тяхната истинска същност. Те внушават по един дълбоко завоалиран начин, че кръстът на Христос не е достатъчен за свободата, и че по тази причина християните би следвало да преосмислят доктрините си, ако искат да са в крак със съвременните обществено-културни тенденции.

Левите идеи, преоблечени с добре звучаща хуманна терминология, трябва да бъдат конфронтирани с чистотата и простотата, които дължим на Христос и които са свързани с откровението за кръста. Когато светът се възприема чрез кръста на Христос, всички въпроси – от философските търсения за смисъла на живота до практичните аспекти на ежедневието – намират своите верни отговори.

Силата на Евангелието е достатъчно голяма, за да спре левите идеи в църквата. Остава въпросът, в крайна сметка, вярващите хора желаят ли да се върнат към чистотата и простотата, които дължат на Христос, и така да спрат всяка заблуда, предназначена да ги плени и обезсили?