След залез слънце и настъпващия сумрак двамата специализанти лекари бързаха да довършат финала на зададената им тема за утре. Усърдно продължаваха да работят и изпълваха неусетно с химикалката белите листа. Някой почука на вратата, техническия сътрудник се беше сбогувал с тях. Тогава кой ли беше по това време? По–младият от двамата беше седнал зад вратата и видя само гърба на влезлия, средно висок човек устремен към колегата му.
– Фарук, Фарук, приятелю, каква изненада! Откъде изникна душевадецо досаден, дързък колега?! - скочи пъргаво сeдящият зад масичката едър човек.
Говореха бързо един през друг – рядко виждана сърдечна среща между личности. Смълчан гледаше и се чудеше да тръгва ли, ей така тихо, неусетно, но видя знака с ръка на домакина - да не мърда. И гледаше с широко отворени очи. Приятелската прегръдка се беше превърнала в духовно изражение на неочакваната среща. Началната екзалтация постепенно стихваше. Но се виждаше равнопоставеност, нямаше борба за надмощие нито в госта, а ...