Събудих се с главоболие. Още преди да си отворя очите, исках да заспя отново. Не исках да се събуждам и да чувам гласа му. Уви, бе прекалено късно.
- Добро утро - отвърна ми той.
- Не е добро. Щом се събуждам и ти пак си тук. Не може ли поне един ден да замълчиш и да ме оставиш да си живея живота? - изсумтях аз, все още сънена и с разчорлена коса. Не мога да се занимавам с теб... По- добре да отида в банята и да се приготвям за работа.
Той нищо не каза и аз с лаконични и не много уравновесени движения, се надигнах тежко от леглото. За щастие, вратата не се изпречи на пътя ми и първата мисия за деня бе изпълнена.
Докато си миех зъбите, той нищо не каза. Явно все още спеше. Даде ми достатъчно време да се плъзна в кухнята, да сложа каната за кафе и да си направя закуска. Все още спеше и имах време да се измъкна преди да се е събудил и той. Ако ли пък нямах този късмет, поглеждах неволно часовника и се изстрелвах да се приведа в приличен вид преди работа. Предното твърдение е малко пресиле ...