Филджан

Филджан

       Филджан     - Тази дума е загубила до някъде актуалност в езика ни, така както са загубени много други традиции за всичко. Неуважението на традициите предполага неуважение въобще, към всичко и най-вече към самите нас.

       Забравена е, защото е турска и е пряко свързана с един турски обичай и традиция, в желанието си да отхвърлим механично един факт, който не съзнаваме, че е бил реалност и като такъв е имал и добра, и лоша страна, а именно, че пет века сме били част от Великата Османска Империя.

       Това, че днес  имаме претенции за различен народ, означава, най-малкото, че наистина е така, но и това, че макар че като икономическа и политическа част от тази империя ние сме оцелели именно благодарение на традициите си. Това, че сме запазили традициите си, отново е доказателство, че никой не е желал да ни затрие като народ, защото това освен че е невъзможно, е било недалновидно. Друг е въпросът, че когато загубиш икономическата си и политическа власт, това е доказателство, че някой е бил по-силен и се е опитал да наложи собствените си правила и традиции в качеството си, именно на по-силен и в това няма нищо ненормално. Това отново е доказателство за смисъла на традициите.

       В Испания, чийто народ е бил осем века „под робство", бях изненадан, че не забелязах някой да се отнася с презрение към традицията и културата на Маврите, нещо повече, тя е неразделна част от културното наследство на Испания, която освен, че е възвърнала своята независимост, е присвоила и „заграбила" ценностите на народа, който е победила, каквито всъщност са и неговите традиции и културни паметници. В същото време е доказателство за силата на собствените традиции, защото унищожавайки чуждите - унищожаваш и своите.

       В недaлновидността на политиците ни по отношение на робството ни има толкова катастрофални последици, че това сякаш е най-малката, но дали наистина е така?

       Унищожавайки българската самоличност на нацията - оцелялата във времето, съжителствайки с традициите на турците, не унищожава ли и самата българска самоличност?

       Разбира се! И до ден днешен се използва различието в традиците на народите ни, за да се подценява факта, че всички ние, които живеем на едно и също място, имаме нужда да живеем нормално при едни и същи условия за сигурност със съответните правила. Това, че гледаме на българските турци, както турците са гледали на българите по време на робството или по-точно, както някои българи представят тази гледна точка, не прави ли тези хора поробени, а не такива, каквито се опитваме да ги приемем - като част от съвременната българска нация? Нима не е факт, че джамии и християнски храмове съжителстват навсякъде из Балканите, Мала Азия,  до Египет.

       В този смисъл се връщам върху думата „филджан". Тази дума извън нейната етимология, която не е моя работа да тълкувам, е един от символите на една турска традиция - да посрещат уважаваните си гости с кафе или чай. Било е повод приятели да седнат и да общуват. Била е традиция, спазвана именно в смисъла на гостоприемство и в знак на добронамереност от страна на домакина.

       Филджанът е символизирал материалното ниво на домакина и е бил без дръжка, за да пàри в ръцете на отпиващите, докато те пият топлата течност, така както трябва да пàри отговорността към приятелството. Държейки филджана е било признак, че си готов да приемеш истината и да не лъжеш и акт, че уважаваш традицията на домакина си.

       Постепенно във времето се възвърна пиенето на турско кафе, в началото в неговия оригинален вариант за приготвяне, като се забравиха ритуалите, които включваха това да става бавно и кафето да се приготвя върху пясък - символ на желанието да задържиш скъпия си гост за по-дълго. По-късно се появиха италианските кафеварки и накрая различните машини за кафе, с което приготвеното кафе ставаше все по-блудкаво и безсмислено - сведено до физиологичната нужда от приемането на освежителна, топла напитка.

       Напоследък се забелязва и възвръщане на самата традиция, без хората дори да си дават сметка за това. Пиенето на кафе възвръща някогашния си смисъл, защото той е заложен в консумирането на напитката, като символ, който се налага от само себе си, като човешка необходимост.

       Дали ще се върне филджанът, е въпрос на осъзнаване на традицията и приемането й като част от уважението към чуждата традиция. В смисъла на следването на ритуалите на свещенодействие, каквото за турците е пиенето на кафе и чай, е въпрос на култура, която освен че придава истински смисъл на традицията, гарантира и максимално удоволствие и удовлетворение от вкуса на напитката и нейното консумиране. Който е имал късмет да пие кафе в истинско турско кафене в Истанбул, знае за какво става дума.

       Днес функцията на някогашния „филджан" е заместена от пластмасова чашка за еднократна употреба, единствено в услуга на псевдопрактичността на времето, в което живеем, което освен с неуважението на чуждите традиции е характерно с неуважението към нашите и най-вече с неуважение към самите нас и всичко, което ни заобикаля, сведено единствено до неговото материално предназначение. В този смисъл една жена не би трябвало да има по-голямо значение от утроба, един мъж - като чеп, а  животът като повод да напълниш една тоалетна. Придаването на истински смисъл на всичко, което правим, освен че вдига неговата стойност, гарантира откриването и на непознати чувства, усещания, вкусове, с неподозирано очарование, подобно на разнообразието на самия живот.

       Всеки сам има възможност да избере колко да бъде щастлив и доволен от живота си!

Любимо