Филистерът Творец
Думата филистер е с немски произход и е възникнала през 17 век при кървавите стълкновенията между свободомислещите студенти и бюргерите, определящи се, като "свободни граждани на градовете".
Съвременното значение на думата филистер е - "Човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща. Силно ограничен кръгозор, не може да отсява маловажните неща от важните такива, третира ги еднакво."
Давам всички тия пояснения, защо по мое виждане твърде много станаха филистерите-творци. Хора, които пишат, рисуват създават музика или се изявяват, в което и да е поприще на изкуствата. Не, че не е залят светът с това във всички други начинания. Четейки, гледайки и слушайки попадам на филистерски творби, които просто нямат нищо в себе си. Нахвърляни думи,метафори и сравнения, безсмислено описани пейзажи, звуци подредени в монотонен ритъм и всякакви изяви, които говорят единствено за бездуховност облечена в нещо подобно на творчество или както се казва в определението за филистер "невъзможност да се отсяват маловажните неща от важните такива, третира ги еднакво." За съжаление голяма част от масата се прекланя пред творби от този тип, защо е застъпено пръвосигнално усещане, нещо като "предно стомахче по Павлов". Пише се стих и вътре се появява сираче и всички плачат, но какъв е смисълът от появата му, на никой не му е ясно. Изникват просяк или сакато куче и отново порои от сълзи, но защо?! Просто публиката живее с шаблони, както писах преди. Един вид светва червената лампа и започват да действат слъзните жлези и се появяват "емоции". Обаче, какво е закодирано в произведението?!... Ами нищо "бездуховни потребности" и вглъбяване в материалните неща. Не приятен е фактът, че творби със закодирано послание в тях се приемат за нещо глупаво, защото филистерите не откриват смисъла и им звучи неразбираемо и тъпо.
Борбата с филистерството е твърде отдавна и дори свързана с кръвопролития, но тази борба е "кауза пердута", защото е не възможно или много трудно да бъде променено нещо, което е насаждано с поколения и е цел в семейното възпитание. За училищата не говоря, защото там уроците по философия и естетика са дисциплини, в които учениците ги приемат за полусвободен час и си разказват за коли, мацки и всякакви други материални "ценности". За богословие не се говори, защото е табу, което с годините бе заклеймено, като вредност промиваща мозъците в неправилна посока. Е, откъде да дойде не филистеският начин на мислене? Единственият вариант са мутации, които мислят различно от тълпата, но те са потиснати от творците-филистери, защото подсъзнателно усещат, че те са някаква заплаха за тях и "величието" им. Това е причината светът да е залят от креватна живопис, зомбираща музика или творби без никакъв смисъл. Просто нищо опаковано в лъскав станиол.
Знам реакцията за написаното-"Кой си ти?!"
Отговорът ми е- "Аз съм си аз, а ти кой си?"
© Гедеон All rights reserved.
