Понякога тишината говори...

Има мигове на особена тръпка, когато нещо те кара да спреш, да обърнеш очи навътре - дълбоко, дълбоко... към своята скрита същност, да отпуснеш юздите на този забързан живот и да се вслушаш... в гласа на Всемира. Защото всеки от нас е частица от него и стига да пожелае, може да достигне до вибрациите му, да разчете словата, изразени с енергии.

Нека не отминаваме призива на своята будна душа! Тя търси храна. И подкрепа. И надежда за идните дни. Да послушаме гласа на Всемира и да пропуснем всяка разчетена мисъл в душите си...

Какво е животът без обич?

Кому са нужни парите, ако домът е скован от безлюбие?

Какво значат вещи, коли и материя, ако я няма усмивката, ако угаснат искрите в очите?

Какво са парите? Тленни хартийки. Да, които служат на хората, но могат ли те да заменят човека? Могат ли да купят чувствата? Ако държим мисълта си в парите, няма ли да пропуснем да изтече неусетно мисълта за човека?

Не могат да живеят паралелно алчност и искреност. Алчността води човека по тъмни пътеки. Загърбил светлината, той започва да вижда и следва единствено следите на печалбата. За него се замъглят образите на Светлите ангели, които раздават мечтите.

А колко по-стойностни богатства от парите съществуват! Една песен, изпята с леко сърце, може да даде импулс и заряд за създаване на нещо велико! Едно нежно докосване с пречистена мисъл и светла любов може да отключи у другия такива стремежи, които да му дадат сили да преброди света и да събере в двете си шепи поуки и мъдрост за години напред!

Любовта! Тя не се купува с пари! Тя е дар от небето, но изисква опазване и отглеждане - с всеотдайност към другия, с взаимно преливане на чисти енергии, на мисъл и огнена страст, на отдаване, а не на натрапване. Любовта не е даденост, която притежаваш завинаги. Тя е изпит - на душата - за зрелост. Който осмисли това, той ще знае как да я брани! Как да раздава от себе си, без да обсебва! Любовта е полет на мисълта, свобода на духа и не може да бъде заключена в клетка. Любовта иска изява, развитие... Нейната естествена храна са светлината и чистата мисъл, доверието и доброволното сливане с духовната същност на другия. Ако липсва храна, любовта си отива! Затова трябва да бдите. Пазете я, щом ви е дадена. Защото не всеки получава този дар. Тя трябва да се отвоюва с дела, а не с голи думи.

...

Тишината говори с непонятни слова, но толкова мъдрост е вложена в тях!

Когато си мислиш, че всичко е струпано като канара на плещите ти, когато те смазват проблеми, когато си мислиш, че всички врати са заключени и изход не виждаш пред себе си, опитай да спреш, да забравиш за всичко, да приспиш мисълта си човешка, да заличиш кой си, къде си, същността на своята личност... и да отключиш онези тайни врати, през които се вижда Всемира.

Вгледан в тъмнината пред себе си, пропусни всички звуци, трептения, неизказани мисли... Послушай... Ще доловиш някои думи, после още и още... докато осмислиш чутото. Това е изкуство. Но всеки може да бъде творец - за себе си. Не пропускай да видиш своя шедьовър! Ще се получи! И всеки следващ път - отново!

Ако съумеем да потънем в тайнствения глас на тишината, ще намерим по-лесно пътя - към себе си! За да продължим по-смело напред, преминавайки препятствията с мисълта, че са временен изпит, който трябва да издържим успешно!