Гледам хубав филм и си мисля

Гледам хубав филм за отминало време и си мисля: животът не е нещо извън нас. Изглежда много явен извод, нали? Дори какъв извод?! Въпреки че несъмнено сме наясно с това, често имаме усещането и правим нестихващи опити да се убедим, че не  е точно така. Признайте, не сте ли си помисляли, че животът ви води свой собствен живот? Че не го управлявате и или се носите по течение, или все плувате срещу него?
И си казвам: нека си създаваме емоции. Напълно (не)умишлено. Напълно (не)съзнателно.  Не сме ли извъртели/извратили представите си, смятайки че животът по-скоро трябва да е банално сив. Имам усещането, че когато си доставяме радост, чувстваме как в това удоволствие може да избягаме за малко. Да се скрием за известно време и после пак по сивата пътека. До следващия момент на житейска наслада. Нека си създаваме емоции. Хубави. Усмихнати. Когато се разхождаме в парка, а слънцето се е разляло над нас; когато сме на кино с приятели; когато сами вкъщи си пускаме филм от средата на миналия век и сме потопени в една тъжовно-романтична мекота, докато през прозореца клоните се огъват от зимния вихър – нека не се чувстваме като бегълци от реалността. Да не се страхуваме, че животът ще ни намери, скрити в малкото ни скришно килерче,  сковано така нескопосано. Той няма да вдигне пръст и да ни назидава заради плахостта и слабостта. Просто защото той не е отдéлен. Не е извън нас. Но ние сме в него. Бягаме, а няма от кого. Крием се, а няма от какво. Докато виновно се озъртаме, не си измисляме един миниатюрен свят, като малка кутия в голямата на нашия живот, а градим самия живот. Зидаме стените му и рисуваме по тавана му.  С всяка малка радост го променяме, правим го по-жив, по-наш. Ваем го, какъвто го искаме.  Защото след години ще се обърнем да видим какво сме оставили по сивата пътека и ако всеки ден сме правили нашите малки „бягства”, доставяли сме си радост, усмихвали сме се на усмихнатото, няма да кажем: цял живот живях в една измама като беглец. Напротив.
 Ще заявим: съградих един чудесен живот. Ето с тези две ръце го направих.