Feb 13, 2015, 9:02 PM

Гледна точка 

  Essays » Personal
2292 1 5
1 мин reading

Гледна точка

 

Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.

Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удавник за сламка съм се вкопчила в него, стискайки го за гърлото до невъзможност за дишане. Осъзнавам, че не го обичам, но чувството за собственост е по-силно от мен и започвам да си играя на любов. Играта на любов е болезнено жестока, особено когато липсва физическо привличане. Заповядвам на сърцето си да се влюби отново, а то милото ридае, дърпа се и със сълзи на очи изпълнява моите егоистични заповеди. Искам да накарам човека до себе си да се влюби в мен отново и завинаги, въпреки че знам, че това ще е непосилна задача. Правя невъзможното да бъда перфектна жена, майка, домакиня, сестра, приятел, нещо което дълги години не правех. Сърцето се бори с мен, но аз надделявам! Тропам с крак и се тръшкам: „Обичай, обичай! Върни го при теб! Ти си единствена, не може да има друга в живота му!“

Седя и гледам в една точка. Да избера да продължа напред или да стискам до кръв фалшиво подреденото си семейно щастие?! Стискам! Кръвта се просмуква през ледените ми сетива и започвам да виждам. Гледам напред и в далечината съзрявам сенки, от които се ужасявам. Сенките на собствените ми страхове. Гледам назад и виждам един мъж и едно дете, които си имат собствен живот, нямащ нищо общо с моя, въпреки че сме „заедно“.

Седя и гледам в една точка, а покрай мен всичко се движи с бясна скорост. В главата ми нахлуват купища от болка, гняв, отчаяние, омраза, обич, самосъжаление и се завъртат в центрофугата на собствената ми безпомощност и самота.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички ви, че сте почувствали душевните терзания на лирическата и да, истинско е.
  • Изключително, истинско и до болка познато.
    Адмирации за смелостта!
  • Хубав текст! Стяга гърлото!
    Промяна на гледната точка, прогонване на страховете, благодарност за това, което има човек вместо акцентиране на липсите... Съвети, съвети, съвети... Сам човек трябва да открие "възможностите", които животът му предлага, да намери хармонията в себе си... Лесно ли е ? Не, не е... Но си струва.
  • Смени си гледната точка, Марта! Хубав текст, дано не е лично!
  • Страхотно истинско! Поздравления!
Random works
: ??:??