Гледна точка
Гледна точка
Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.
Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удавник за сламка съм се вкопчила в него, стискайки го за гърлото до невъзможност за дишане. Осъзнавам, че не го обичам, но чувството за собственост е по-силно от мен и започвам да си играя на любов. Играта на любов е болезнено жестока, особено когато липсва физическо привличане. Заповядвам на сърцето си да се влюби отново, а то милото ридае, дърпа се и със сълзи на очи изпълнява моите егоистични заповеди. Искам да накарам човека до себе си да се влюби в мен отново и завинаги, въпреки че знам, че това ще е непосилна задача. Правя невъзможното да бъда перфектна жена, майка, домакиня, сестра, приятел, нещо което дълги години не правех. Сърцето се бори с мен, но аз надделявам! Тропам с крак и се тръшкам: „Обичай, обичай! Върни го при теб! Ти си единствена, не може да има друга в живота му!“
Седя и гледам в една точка. Да избера да продължа напред или да стискам до кръв фалшиво подреденото си семейно щастие?! Стискам! Кръвта се просмуква през ледените ми сетива и започвам да виждам. Гледам напред и в далечината съзрявам сенки, от които се ужасявам. Сенките на собствените ми страхове. Гледам назад и виждам един мъж и едно дете, които си имат собствен живот, нямащ нищо общо с моя, въпреки че сме „заедно“.
Седя и гледам в една точка, а покрай мен всичко се движи с бясна скорост. В главата ми нахлуват купища от болка, гняв, отчаяние, омраза, обич, самосъжаление и се завъртат в центрофугата на собствената ми безпомощност и самота.
© Манипулирам All rights reserved.
