Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължих да и разказвам...
В живота си видях и много красиви неща, преживях дълги пътувания, видях красиви страни, с хиляди богатства. Търсих явно нещо, нещо, което не можех да открия никъде.
Сърдечно благодарих на моята вечна спътница в живота ми - Самотата.
Посегнах към флакончето с таблетки, долях в празната чаша още малко водка...
Цигарата догаряше сама и знаех, че с тази последна цигара ще изгубя своята душа!