Грозната истина

Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, които смятат, че те превъзхождат без дори и да те познават, такива хора не заслужават дори и да бъдат споменати. Съдят по материалното, по външното, толкова повърхностни и жалки. И въпреки безкрайното самочувствие което притежават, те не осъзнават, че са поредните бездушни и монотонни индивиди, които никога няма да успеят да подобрят и усъвършенстват вътрешното си АЗ. Опитват се да изпъкнат чрез жалките си изпълнения, а единственото което получават е присмеха на останалите подобни същества от стадото. Дори един такъв маловажен и нещастен човечец не може да осъзнае, че служи единствено за клоун и шут на останалите. С черно-бял поглед върху нещата, мислят че всичко им е ясно. Но с толкова ограничени възможности успеха и осъществяването на техни цели е просто поредното нещо, което би било постигнато чрез смешния им външен вид. Перфектни били или просто поредните заблудени овчици. В различните очи изпъкват различни образи, но всичките така еднакви. Точно така, еднакви, такива са и те, невзрачни, безинтересни, направо жалки. А този начин за спечелване на приятели, или така да се нарече временни пастири, защото такива като тях са поредните бъдещи отпадъци на обществото. Употребявани, захвърляни, втора, ако не и стотна употреба, просто едни парцали, които обществото използва, за да бъде удовлетворено физически. ХА, смешно ли е? Плачевно - бих казала.