Хайде разкажи...

Навън пада мрак. Луната се е скрила, а звездите са прибрали своя блясък. Стоя сама на бара, а в ръка държа пълна чаша вино. Разклащам течността, с надеждата да те видя отново, ала освен моите очи, нищо друго не се отразява в нея. Сълзи се сливат в целувка с горчивото вино, а душата все повече боли.

   Хайде, вино, хайде разкажи ми отново приказката за нея. За нея - за любовта - която изгубих. Искам да се върна отново в онова време, където всичко беше хубаво, където бях щастлива. Тогава имах стимул да се боря, да преминавам по трънливия път на живота, защото човекът, когото обичах, беше до мен, а сега хиляди ножове пробождат сърцето ми. Защо съдбата ни събра, а когато бяхме най-щастливи, ни раздели. Поехме по различни пътища, ала моят е безмислен без теб. Къде отиде, любов? Мечтаех за теб и се радвах, че си на рамото ми, а сега отлетя без предупреждение. Само чашата разказва за теб, напомня ми за голямата любов и за нещастието ми.

  Хайде, бармане, налей отново, налей от тежкото вино, защото искам да забравя. Да забравя болката и тъгата си, да залича образа му. Болката е голяма и не знам как да я премахна от душата си. Търся утеха в чашата и заедно с нея да се пренеса в един по-красив свят. Тя ми разказва за миналото, за дните на щастие, без да забелязва как околните слушат историята. Хайде разкажи за голямата ми любов, нека всички да знаят как обичах един човек. Разкажи за тъгата на сърцето и болката на душата, когато той си тръгна. Хайде разкажи... разкажи за бледата сянка, в която се превърнах след отлитането на любовта...

   Вече я няма, а с нея си тръгна и усмивката от лицето ми. Всички ме оставиха, само чашата продължава историята. Искам пияна да умра, да умра в прегръдките на щастливите спомени. Любовта си тръгна и днес без нея съм като бродещ призрак.

   Някога бях обичана и аз обичах. Някога бях човек, а сега съм подобие на онова, което някога бях... Хайде, бармане, налей. Налей още вино, защото чашата има много да разказва. Аз я оставям, нека не виждам съжалението в очите на другите, нека не виждам как сълзите ми капят, а тя нека разказва за любовта на едно момиче и едно момче.

   Хайде, разказвай за сърцето, което умира, ала не забравяй, че историята ще се повтаря, защото любота оставя след себе си мъка и сълзи.