Българското възрожденско време пази в съзнанието си спомена за хубава Яна и нейния смел брат, който предпочита да му отсекат и двете ръце, и двете нозе; да му избодат и двете очи, но да не позволи на турците да отвлекат момата от бащиния дом и да сменят насила вярата ù. Но това не е само фоклор. Песента ,,Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..." фиксира в поетична форма едно от многото исторически свидетелства за верската нетърпимост на турците към раята и за масовите помохамеданчвания, извършвани насила под заплахата на ятагана над българи и българки. И не турчинът, а българинът еничар, откъснат от родния си дом и семейство чрез кръвния данък, е най-верният поданик на султана и най-страшният насилник на своите съотечественици. Съдбата често го изправя срещу родните му брат, сестра, баща, за да докаже съществуването на божията воля и на възмездието, което застига всеки вероотстъпник. Защото какво по-страшно от това да извършиш престъпление срещу собствената си кръв: да обречеш сестра си на ...