Хубаво е когато обичаш и се чувстваш обичан.Взаимна загриженост и подкрепа.Това е което е в основата на всичко,най-човешката емоция-любовта.Прекрасно е когато сърцето ти бие за човека когото обичаш и той теб.Грееш от щастие,благодарен си ,че имаш този човек в живота си. Знаеш,че това е най-хубавия подарък от съдбата.Имаш красиви мечти свързани с него.Чувства и емоции за които думите не стигат.
Лошо е когато един ден започваш да си по-малко обичан от този човек.Внезапно човекът,който се е отнасял с внимание и грижа към теб се отдръпва.Вече липсват малките жестове.Липсва подкрепата му,липсват думите "обичам те" "благодаря" и дори "как си". На тяхно място застават безразличието и неуважението.По една или друга причина се случва и то най-неочаквано.Липсва ти човека,който ти взе сърцето и го пази на топло,а сега го разби на хиляди части. Тогава ти е болно на душата. С всеки изминал ден се чувстваш всякаш потъваш.Усещаш студ и хлад.Всичко в теб помръква.Целия свят изглежда сив.
И ако с времето студа и болката не намалят и ти става все по-трудно значи обичаш този човек за цял живот.