...И дух Божий се носеше над водата...
Съществува ли мисъл-лъх?
Полъхне ли над Нищото, трепва вълничка по него.
Нищото-вълничка не е ли вече нещо?
Но Бог е във всичко.
Как тогава би могъл да е в Нищото?
Нищото не е част от Всичкото.
Значи има нещо повече от Всичкото.
Отвъд Всичкото - там е царството на Нищото.
Който вдишва Нищо твори.
Който издишва Нищо е божествен.
Нищото с Нищо не се среща.
Границата между Битие и Небитие е вятър.
Вятърът е изгнаник от световете.
Няма да видиш косъма на гривата му.
Не можеш да го целунеш.
Хладен ще те отмине.
След него ще съзреш Пустотата.
Окото й е Пещера.
Заспалият в нея не се събужда.
© Младен Мисана All rights reserved.
