Има ли те?
Има ли те? Чудя се още - не съм се отказала да те търся, въпреки неуспехите в любовта. Защото знам, ти си някъде там, чакаш ме, но дали ще се срещнем в този живот, не зная.
А беше хубаво, беше хубаво, когато си мислих, че съм те намерила, но уви - грешала съм. Но тази грешка промени живота ми, не мога да я повторя. Вече имам „имунитет„ към мъжете... към тези като теб - опасните чаровници, които крадат сърца.
Аз не се влюбвам, аз не обичам, аз просто разбирам, разбирам другите като теб. Срещам ги често по пътя си, но с никой от тях не вървим заедно, не спираме дори... нямам време, животът не чака, целите и мечтите сами трябва да се преследват. Феи, които изпълняват желания не съществуват. Всеки има приоритети, а любовта за мен, май е на последно място.
Поглеждайки назад, виждам една черна статистика от „злощастни" любовни изживявания или по накратко бум от неуспехи. Но аз не гледам в миналото, гледам в бъдещето, защото провалите мотивират, а неприятните изживявания каляват характера.
На принципа съм, че по-добре да помниш хубавите мигове, а неприятните да забравиш, че по-добре да простиш, а не да намразиш. Но от принципи само си патя.
Дали ще се срещнем пак очи в очи, дали този път ще успеем да повървим за по-дълго заедно - не зная. Но знам, че няма да престана да те търся, ще намирам очите ти в други лица, ще търся сърцето ти сред други сърца. Но ти, ти винаги ще останеш един - мечтата, която не съществува, принцът от приказките или този, който никога няма да го има. Защото в представите ми ти си това, което ме кара да търся и разбирам другите, ти си малка частица от всеки, с когото сме се срещнали то трънливият път на любовта. Но ти си и всеки един от тези, за които съм плакала, мечтала, желала...
Но за мен въпреки това, ти имаш лице, лицето на първото момче, което съм обичала. И всеки път, когато го погледна се сещам за теб - моята мечта и за него - първата любов. Но мечтите живеят на високо, там при ангелите, какъвто за мен винаги си оставаш ти. А той, твоят земен образ, е моят ангел-хранител на земята.
Не се притеснявай, той ще ме пази, аз него също, защото приятелството понякога е по-силно от любовта.
© Вили Мотовили All rights reserved.
