Jan 17, 2008, 8:42 PM

Има ли те? 

  Essays » Personal
1790 0 3
2 мин reading
 

Има ли те? Чудя се още - не съм се отказала да те търся, въпреки неуспехите в любовта. Защото знам, ти си някъде там, чакаш ме, но дали ще се срещнем в този живот, не зная.

А беше хубаво, беше хубаво, когато си мислих, че съм те намерила, но уви - грешала съм. Но тази грешка промени живота ми, не мога да я повторя. Вече имам „имунитет„ към мъжете... към тези като теб - опасните чаровници, които крадат сърца.

Аз не се влюбвам, аз не обичам, аз просто разбирам, разбирам другите като теб. Срещам ги често по пътя си, но с никой от тях не вървим заедно, не спираме дори... нямам време, животът не чака, целите и мечтите сами трябва да се преследват. Феи, които изпълняват желания не съществуват. Всеки има приоритети, а любовта за мен, май е на последно място.

Поглеждайки назад, виждам една черна статистика от „злощастни" любовни изживявания или по накратко бум от неуспехи. Но аз не гледам в миналото, гледам в бъдещето, защото провалите мотивират, а неприятните изживявания каляват характера.

На принципа съм, че по-добре да помниш хубавите мигове, а неприятните да забравиш, че по-добре да простиш, а не да намразиш. Но от принципи само си патя.

Дали ще се срещнем пак очи в очи, дали този път ще успеем да повървим за по-дълго заедно - не зная. Но знам, че няма да престана да те търся, ще намирам очите ти в други лица, ще търся сърцето ти сред други сърца. Но ти, ти винаги ще останеш един - мечтата, която не съществува, принцът от приказките или този, който никога няма да го има. Защото в представите ми ти си това, което ме кара да търся и разбирам другите, ти си малка частица от всеки, с когото сме се срещнали то трънливият път на любовта. Но ти си и всеки един от тези, за които съм плакала, мечтала, желала...

Но за мен въпреки това, ти имаш лице, лицето на първото момче, което съм обичала. И всеки път, когато го погледна се сещам за теб - моята мечта и за него - първата любов. Но мечтите живеят на високо, там при ангелите, какъвто за мен винаги си оставаш ти. А той, твоят земен образ, е моят ангел-хранител на земята.

Не се притеснявай, той ще ме пази, аз него също, защото приятелството понякога е по-силно от любовта.

© Вили Мотовили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • приятелството е най-висшата форма на любовта...но все пак не се отказваи от 4увствата си!поздрав!
  • Даммм,точно това изпитвах и аз преди години...
    и ако имаш конкретна мечта мила,мъж - който обичаш от години,не бих те съветвала да се отказваш от него... - защото някъде тук в този сайт прочетах една мисъл която много ми хареса "няма несбъднати мечти,а само изоставени желания..."
    Заслужаваш да бъдеш обичана,желая ти го от сърце!
  • Колко сходни изживявания в различно време! Ще намериш това, което търсиш и ще бъдеш щастлива! Повярвай ми!
Random works
: ??:??