"Имах една мечта..."
Вярвате ли в чудеса? А имате ли мечта? Да, да, зная: писано е толкова за това, че вече звучи отегчително... Предполагам, че всички сме гледали филм, в който главният герой иска нещо толкова много, че накрая, въпреки всичко и всички, успява. Но си казваме- „Та това е само филм...” И превключваме канала или напълно изключваме тази „цветна кутия”, която ни пълни главите с безсмислици, фантасмагории и подобни глупости.
Но ако разберем, че това се случва и... наистина? Представете си, че живеете на място, което може и да го няма на картата; наближавате 50 (ще разберете защо); видът ви е извън всякакви приети стандарти; когато казвате, че имате мечта, например да станете певец/певица и то известен, виждате подигравателните погледи, чувате подсмихванията на хората срещу вас...
Но всичко това няма значение, защото единственото, което виждате, е вашата мечта – тя е над шушуканията над нормите, над очакванията... И съществувате само вие и тя... Появява се шанс: конкурс за таланти – няма никакви ограничения... Трябва само да пеете... Виждате отново: и журито, и публиката очакват нещо... стандартно. Но това не е важно. Важно е, че имате шанс да пеете... И това може да промени... всичко: след първите няколко ноти, залата избухва в аплодисменти, еуфорията завладява и журито...
Отворете този линк:
http://www.youtube.com/watch?v=jToJ4YKmGKo
А сега... СБЪДНЕТЕ МЕЧТАТА СИ!!!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
