Историята на едно разбито сърце
Допуснах те в живота си, за да го озариш само както ти можеше. Пуснах те да влезнеш и не вярвах, че ще го нараниш... че ще ограбиш всичко и ще побегнеш. Но ето, че любовта отново подигра ми се. Сега за теб тъжа и помня още любовта, така изгаряща ме... отнасяща ме в свят на мечти, но сега остави ме да падна от облаците и да видя как боли... Да усетя какво е да съм без теб... без моите мечти. Любов, за която на всичко бях готова, да пожертвам всичко в името й... Но историята ни вече свърши, остава в мемоарите на този свят. Ала в моя ум спомените все още будят ме нощем и така реални са... че със сълзи на очи събуждам се... и плача като малко дете... молещо се тази рана да зарасне... тази болка да изчезне. А аз... аз все още обичам те... и не мога да изтрия те, защото мой свят съградих си покрай теб и не мога да го разруша... не мога просто така да излича всичко така, макар и да боли... ще те запазя винаги в сърцето си... макар и да боли... и всичко в мен да кърви... не ще забравя те.
И сега с друга ти си... но аз обичам те и да си щастлив желая ти, и щом тя дава ти това... върви... макар и да боли... върви... какво пък значи тук някаква си болка, щом за моята любов ще трябва да я изтърпя. Върви и щастлив бъди... и нека никога не разбереш вече що е болка... А все някой ще събере частите на моето сърце... все някой ще ме разбере и раната ще заличи... но знай, дори и след години... ти пак там ще си... там, в моето сърце и за теб място винаги ще има в него... защото... обичам те... макар и да не вярваш...
© Ели All rights reserved.
