Из дневника на едно псе
Студено е. От два дни не съм ял. И днес изтариших всичко около кофите – ама нищо. Откакто сложиха тия, цветните, все по-трудно стана и коричка да намеря. Абе, то един боклук – кутии, бутилки, кашони, фасове и нищо, дето да става за ядене.
Месце - от кога не съм го подушвал!
Днес тръгнах след една кучка с каишка. Напудрена, сита и самодоволна - домашна любимка - така си го просеше, само да не беше на тази каишка. За какво им са тези вериги, да не е луда, за да избяга.
И кучките се изпокриха.
Със студа ще се справя. Намерих кашон и нещо меко, само да не бях толкова гладен. А тоя наперен котарак, дето ми се зъби постоянно от прозореца на голямата къща, направо ми лази по нервите. Надул се е, та чак ще се пръсне. Те и неговите спряха да хвърлят, сигурно всичко изяжда.
Намерих нещо за ядене. Направо съм късметлия. Жената от високата сграда ми го подхвърли, после се качи в онази голяма кола. Тръгнах след нея. Утре пак ще я чакам.
Дойде, ама не ме забеляза. Аз пък ще п ...