Игривият поглед изгубил се е някъде, сега има само празнота. Хлад заменил е омайния и аромат. В момента, когато я замени, ти я уби. Блясъкът в очите се изпари, морето от сълзи стана океан, а той беше тесен за тях. И те пресъхнаха. Никога повече не проплака, единствено безжизнено изражение издаваше разрухата, споходила сърцето й. Като буря бе отвял душата й, оставил само пустош след себе си. Въпреки това тя дори и за секунда не престана да те обича, да копнее и да се надява. Надеждата я крепеше в безкрайно дългите дни и нощи, топлеше я спомена за усмивката ти... така красива, за нея бе единствена. Причина, за която си струва да живее, само за да я види отново, поне веднъж. Не искаше много, даже много малко, но то бе достатъчно, за да и вдъхва сила. Вървейки, винаги търсеше теб сред непознатите лица, като призрак бродеше ден след ден, очаквайки да се върнеш, уви, не го направи. Нищо и никой не бе в състояние да я откъсне от паралелния свят, в който бе попаднала, пък и тя сама не искаше д ...