Apr 25, 2007, 9:02 PM

Изгуби се 

  Essays
1649 0 2
1 min reading
Изгуби се... внезапно онемя. Потъна в техния лъжовен свят. Давиш се, а не можеш да изплуваш. Пожела това, което искаше да те погуби, но накрая ти загуби...
Изгуби се детското в теб. Избледня радостното ти излъчване. Изгасна светлината в най-красивите очи, изгоря и пламъка в най-потайното сърце. Нещо зловещо в теб се пробуди. Нещо ужасяващо от теб ме прокуди, а ти дори на разбра. Изгубен си в собственото си двулично Аз. Търсиш себе си, но виждаш само отражението си в другите... Какво толкова намираш в тях?! Ти си нещо повече. Имаш всичко, а искаш това, което ти е излишно. Бързаш, без да знаеш накъде отиваш, питаш се какво се промени. Уви, дори не подозираш... Изгуби се онова, което аз обичах в теб. Виждах нещо специално, различно... нещо, което можех да спечеля. И за него бях готова на всичко! Но между нас застана невидима стена. Вече не те виждам, не те чувам, не те чувствам. От другата страна си с тях и за теб Те са твоя идеал. "Съвършенството", което аз никога няма да бъда! Но без ме ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Шейретова All rights reserved.

Random works
: ??:??