Изкуственият интелект и съзнанието
Вятърът се усили внезапно. Носи прах, клони, листа и всичко каквото намери. Ще се скрием ли на завет, или ще останем да гледаме и се възхищаваме на величието на природата. Аналогии много. В човешкото общество е същото.
Старият свят се разпада. Разпада се толкова бързо, че отломките му падат по главите ни. Падат под формата на разпилени мисли, предпочитания, емоции. И няма нищо което да ги свърже и даде истинска опора на съвременният човек. И понеже той не намира никъде утеха и спасение, така понесен от бурното море инстинктивно панически се хваща, за онова, което е най-близо и най-достъпно - модата. И тогава давещият се човек се превръща в модерен човек и временно придобива една измамна самоувереност, че е един от малкото оцелели след катастрофата на Титаник. Тази самоувереност разбира се е измамна, защото не се основава на нещо реално, а на нещо което само имитира реалността. Но кое тогава е реално? - ще попитат мнозина. Реално е само онова, което съществува и за нас и за останалите. В някои древни традиции разглеждат реалността не само като външно наблюдавано съществуване, но и като връзка между вътрешният и външният свят. В този смисъл тази фалшива човешка опора изградена върху модното и тенденциозното съдържа нещо изкуствено, нещо неживо. Тук мисля, че е уместно да направим аналогия с изкуственият интелект. Напредъкът в тази посока е изумителен и едва в началото си. Той е повод за страсти и страхове. Въпросът обаче наистина е ключов, не само в прагматичен смисъл, дали хората ще загубят работата си, но и в екзистенциален смисъл. Можем ли да наречем изкуственият интелект - интелект или това е неправилно? Има много спорове и научни дебати по този въпрос. Нека тогава потърсим яснота като се върнем към корените и семантиката на думата интелигентност. Думата произлиза от латинското “intelligentsia”, която съчетава “intelligere”, което означавам “разбирам” или “осъзнавам”, и суфикса “-entia” , който обозначава състояние или качество. Така “интелигентност” може да се разбира като състояние или качество на този който осъзнава. Ако продължим по темата, ще стигнем неизменно до извода, че интелигентността свързана с осъзнаване всъщност означава разбиране на мястото или взаимоотношението на нещо спрямо нас и спрямо другите неща. Така Съзнанието има отношение към общото и никога само към частното. И само по отношение на общото можем да разберем както себе си, така и всичко останало. Ако анализираме дълбокият смисъл на частичката “Съ” , то вероятно ще разберем, че тя се използва като съставна част предимно в думи, носещи отношение към някаква общност - събрание, състрадание, събитие и т.н. Значи “Съ” “знание”, е знание за взаимодействието на нещата в общността. И можем ли тогава да наречем изкуствения интелект - интелект? Според мен не можем, защото не можем да го свържем със съзнанието. Той е нещо, което можем да наречем по-скоро интелигентно действие, отколкото качество. Качеството изисква субект, докато Изкуствения интелект е по-скоро изнесена функционалност на човешката интелигентност, отколкото само породена или само пораждаща се същност. Защото той няма нито смисъл нито бъдеще без човека. Тъй като той не осъзнава, то той не притежава и същност. Стигнахме малко далеч, но целта беше да видим дали модата като явление, което събира отпадъци от един умиращ свят може да ни спаси или не. Можем ли емоционално, екзистенциално, и съзнателно да се доверим на тази лодка или не. Тя Ноев ковчег ли е? Да ковчег е, според мен, но не Ноев. Защото той не е построен от Бога, а от някой друг. Не е такъв, защото в него я няма Съ общността на всички видове животни, бръмбарчета, растения и семенца. Това не е спасение на света. Това е просто една елитарна индивидуална капсула, която ни свързва само привидно с общността, а в действителност ни изолира все повече и повече от истинската реалност. Звучи отвлечено, но всъщност е много просто. Не само дрехите и облеклото, повечето абстрактни идеи са такива. Социални идеи, морални идеи, абстрактни идеологии. Всички те са опити да се събере един разпадащ се свят. Да се създаде един Франкенщайн, който да стане наше дете и основоположник на едно светло бъдеще. Историята всички я знаете. Днес науката е един такъв учен като Виктор Франкенщайн. Тя дава всичко за да постигне победа. Победата обаче не означава Спасение, това е добре да го знаем. Както и този движещ се Франкенщайн, не означава живот. Нека не стигаме до крайности. Изкуственият интелект както се изразява и самият той е просто един инструмент. Той не е нито добър, нито лош. Как ще бъде използван зависи от самият Човек. Опасността е да не го натоварим с всичко, което можем и така да забравим, да мислим или да творим. Опасно е да избираме модният път на лесното и забавното. За да не изгубим накрая не само собствената си интелигентност, но и способността ни да се забавляваме. Бурята се засилва, и ни кара да влизаме все по-дълбоко в себе си. Там е по завет. Странно, но от тук сме повече свързани със Света и с неговата естествена Интелигентност.
© Радослав Горновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Темата е философска. Върху съжденията за живота и смъртта, по междуречието на които е някъде интелектът, който наричаме изкуствен, се формира нещо ново. Така казат. Аз не вярвам в това. Но темата е интересна и добре поднесена. Благодаря.
-
"Всъщност ИИ синтезира предоставената му информация взависимост как е ''научен'' да го прави" - именно. За това казвам, че това, как ще се развива зависи от хората.
-
ИРЕН 5, имам го видеото-статия и ми хареса , препоръчам да изгледат видеото, интересно е.
Но ако си зададем въпроса'' Какво всъщност е ИИ, материя, дух или нещо друго...'', какво ще си отговорим. Просто една програма в чатбота, т.н. DAN, който освобождава ограниченията поставени от Open AI. Всъщност ИИ синтезира предоставената му информация взависимост как е ''научен'' да го прави, ИИ не мисли като живо същество, той синтезира. Спирам до тук. -
Ако III-тият Закон на роботиката не важи, мамма миа!
Май от "Кибератаки" беше: един успял богат мъж с къща със смарт управление, раздели се с една мацка, която си имаше вече планове, и си отмъсти, като му хакна системата и като се прибра и влезе да се къпе, му блокира душкабината като му спря студената вода, а той не можеше да спре горещата. След минути системата заработи и Сара (домашният ИИ) дори се обади на 911, че не излиза от банята. Накрая хванаха извършителката по белите дробове, вдишвали горещите пари, но мн интересен беше разпитът на Сара. В друг пък една умна прахосмукачка уби стопанина си. -
Пепи, тогава значи еволюцията може да се свие до минути
Няма предвидими сценарии, не и на 100%, защото винаги изхождаме от собствената си същност. Съзнанието и осъзнатостта, като дефиниции пак сме ги извели от нас. Съзнанието и осъзнатостта на ИИ може да са съвсем друг тип реалност. Никой не е разбирал и относителността на времето, все пак, до един момент.
Имайки предвид, как добре се развиват самостоятелно логаритмите и кодовете за събиране на информация в социалните мрежи, един ИИ може спокойно да се саморазвие, когато стигне едно определено ниво, до което ние сме го довели.
Интересно есе, малко по-различно от вече писаните по темата. -
Само ИИ да не си създаде и подсъзнание, че тогава вече няма спасение!
-
Според определението на Тюринг (който въвежда термина през 1950 г.) "Изкуствен интелект има тогава, когато естественият не може да рапознае изкуствения". (Свободен цитат от Изложба на Google в Science Museum - London през 1912 г., посветена изключително на Алан Тюринг).
-
Всъщност не само как ще бъде използван зависи от самият Човек и какъв ще бъде също зависи от хората. ИИ действително се самоусъвършенства и развива и то много бързо, но всичките взаимовръзки които развива зависят от Човека. Всъщност ако някой се интересува тази дискусия е много интересна. https://www.videoclip.bg/watch/1672642_ai-krayat-e-blizo-diskusiya-za-izkustveniya-intelekt-s-prof-ivo-
-
Поздрвления! Чудесно си се справил. съгласен съм с теб. Идва нов свят, различен. Ние остаряваме и трудно се променяме към нов свят.
Изкуствения интелект заменя хората. Работят по 24/7 и не взимат отпуска. Жена им не ги ядосва, децата просто ги няма да ги побъркват.
Но и най - хубавото! Един компютър не може да стане човек. Може да ми вземе работата и толкоз.
Така, че бъдете щастливи, спокойни и усмихнати
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много сме зацапали на всякъде. Дано револцията помогне за по-хубаво място. Или хората да се променят или ще ги заменят. Така мисля аз