Едно представяне и реализация на определено изкуство изисква категориите, определящи творбата да имат последователност. По този начин се установява перформанс – дали изпъква смисъла за един по-съвършен начин на твореца. Хосе Ортега преосмисля творческият характер на изкуството. Вечните категории в естетиката и морала застъпват достойнството на “старо” изкуство с “ново”. Четиридесет и шест години след смъртта на мислителя непреходността му се утвърждава с есето “Нови стари къщи” /1/.
Най-често Хосе Ортега напомня, че изкуството е творчество, а не имитация. Ако съществува едно непрестанно възвръщане към непреходното, то “класическото” няма покритие поради несходство в духовното развитие. Конкретното от това есе, една къща построена прагматично приема в себе си по-ценностен облик, отколкото орнаментно “изрисувани” детайли принадлежали на епохи, от които се произвеждат символи-деца на модернизма. Една привързаност към определена епоха поражда несходства по същия начин, както битието на дад ...