Aug 5, 2020, 1:00 PM  

Изкуството да инвестираш в Дупка 

  Essays » Social, Phylosophy, Citizen
2010 3 9
15 мин reading

Винаги да живееш красиво е изкуство, дори когато стъпваш в калта.

 

Истинските неща са тези, които само веднъж се случват. Въздействайки, на тези около теб, като трансформираш негативната енергия в положителна е ценност. Животът ни променя или ние променяме живота? Въпрос на избор, на сила. Всеки харесва красотата, но не всеки я обича. Всеки иска да се чувства добре, щастлив, сигурен, но не всеки би се борил за това. Приемаме живота, като даденост, като право и закон да бъдем щастливи и равни. Но колко хора познавате на думата? Животът често е като кредит, после дебит, ползваме овърдрафт или искаме ипотека, едновременно или последователно, животът е като чаша, която трябва да напълним с различни неща. Какво ще сложим, колко, как, ще успеем ли? Идеята е да се живее в баланс и синхрон. Щастието е в борбата. Най-точните уроци научаваш през най-тежките периоди, често тогава и разбираш, за някои скъпи хора какво представляват, някои намираш по пътя, други като ангели сякаш са пратени. Не всеки би отделил от времето си, не всеки би те мислил, би ти предложил своя гардероб от дрехи. Не всяка жена, би направила това за друга. Не всяка би се радвала когато тази до нея ще бъде с красиви дрехи, красива колкото нея. Опаковката издава черти на характера, отношение към самата личност, носи усещане. Остава в съзнанието отношението, това че някой го прави по начина, по който да успееш. Чувстваш се тогава благодарен, често се сещаш за този човек. Вътрешно си обзаведен с признателност, нежност и се изгражда желанието и ти да внесеш хем чувство, хем и необходимото материално. Може всеки ден с една и съща дреха да си, но тя да значи. Кое значи. Аксесоари, вещи, бижута, активи. Цената винаги навсякъде е различна. Търсене, предлагане, равновесието на пазара, а за теб, кое е приход, кое разход, за кое, кога колко би платил. Инфлация, дефлация, подем, растеж, а в теб как остава? Цената на материала, на труда, производствени разходи, транспортни, такси, днес, а утре? Износ или внос, капиталоемки или трудоемки страни, някой път ти трябва карта на богатства. Стокова борса, фондова, така е и с твоя път. Винаги ли знаем какво искаме, кое е най-доброто за нас, кое е наш талант, нашето място? Като ловци на глави търсим, този с мисленето, това което не може да се купи, то прави всичко и материалното и емоционалното. Често пропускаме живота-пропускаме да живеем, пропускаме. Колко таланти у един човек са намерени, а колко са загърбени, защото  животът ти се е стекъл- суров или родителите са смятали, че друго е по-престижно? Може да имаш чанта, на която държиш и вече да е окъсана, но и това си е твоята и не би я заменил за нова. Но ако някой отстрани погледне така човека и с такова мислене, в днешно време навярно би го определил за различен. Виждаме, което искаме да видим. Едно и също нещо погледнато през очите на различни хора, често се допълва картината от изводи. Допълва, а не различни картини. Това е много екзистенционален избор. Песимист, оптимист, важното е да караш близо до реалистичната картина, максимално до истината да направиш анализ. Ако всеки егоистично, наивно, като малко дете оглежда даден обект, то тогава всеки би се оправдал, че това е истината. Тъй като това е неговата гледна точка Но истината не е въпросът на вкус, на предпочитания, а е факт. Обективна, морална и философска истина. Извод, направен от всяка една гледна точка и детайл. Следва, че за да живеем добре - правото е способ. Но няма безгрешни хора, написани такива съдби. Виновен или не, информиран или не, отговорността към собствения живот и съдба. Пазим нещата и хората, които имат стойност за нас. Това, което си внесъл в живота, дома, душата на човека отсреща. Сякаш приятелството е къща, която обзавеждаш. Слагаш нещата, които смяташ, че са хубави, полезни, носят радост. Мечтаеш с тази човек да постигате да строите, да можете. Като сме деца заедно играем на Лего, никой не се пита на кого е леглото, когато пораснем с някои продължаваме и строим градове, други забравили същността у себе си, сформирана от деца, се разделяме от алчност, злоба, завист. Кое ни прави богати? Възможностите, отношението? Парите, властта или любовта? Това, което притежаваме или това, което сме постигнали?

Защо когато вали носим чадър? Да не се намокрим, да не настинем? Как винаги да бъдем идеални. Но усещането, не е в скъпите вещи. Тези, които струват много пари и когато завали не ги ползваме, за да не ги развалим. Именно тогава настръхнал, целият мокър, направил своята тренировка. Законът, който те е калил никога да не пропускаш тренировка. Толкова многото пъти, когато ти е било студено, бил си изморен или гладен, но си продължил. Тези малки навици, които не са ти харесвали, но толкова много си започнал да ги обичаш. Малките битки на воля, принципност, на дума, които дори имаш нужда от тях. Усещането те е направил по-силен. Харесва ти винаги да ставаш все по-добър. Толкова много пъти на разочарование са те направили да цениш. Стойността за теб е истинското съкровище. За теб е важно качествени ръце, ръце които се трудят, ръце, които могат, ръце, които не предават, тези които задържат. Всеки минава, преминава, просто гледа или се прави, че не вижда. Кой запълва дупките, кой инвестира в тях? Кой ги оронва? Всеки път когато излизаш, за да направиш тренировката си е различно. Себеотдаването на всичко в теб, всички сетива. Всичко, което идва от сърцето е велико. Любовта към това, което правиш, начина, по който инвестираш времето си, хората, които си тренирал, си се състезавал. Екипът които те е направил шампион. Ако е трябвало да бягаш по осем километра и си се отказал на първия или на седмия, то никога не би успял, затова никога не се глезиш. Така си се научил да харесваш да бъдеш и такива, които могат да преобръщат резултата. Лишенията, болките, травмите, остават, като капаро. Психология, логика, точната наука и изкуството се преплитат, доплуват, даващи сила, като двата крака, ляв, десен винаги напред и нагоре-верю. Животът ти става, като една приказка, която пишеш. Някой път, дори насън се движиш, някой път ставаш и не знаеш точно къде си, но знаеш, кое е традиция в живота ти. Като древен ритуал, всички спортове стават предизвикателство за теб, тръпка към съвършенство. Непокорните към невъзможното. Това, което не можеш или би имал страх едно по едно се постига в шедьовър, наречен сила на човешкия дух. Но на волята и трябва броня. Всеки сам преценява, за кого да си я даде, направи или човек сам я създава. Има толкова много различни, всичките нагласени. Бижута, различни дрехи, различна материя, дължина цвят. Но избираш точно определени. Нуждаеш се точно от определени. Представяш си колко много биха могли да постигнат. Тези, обувки, които всичко и винаги издържат и никога не са те предали. Като вълшебни тротинетки. Дори когато всички казват, че е невъзможно, те са тези които те карат да погледнеш в очите .

Лицето може да лъже, да крие, да се преструва, винаги да иска да изглежда силно уверено. Очите не могат това. Има, такива които разбираш, че са напълно истински. Чувстваш ги, без да си ги докоснал. Така както устни ти казват: Вярвай ми!- без никога да си ги пробвал. Доверието, отговорността, честността хранят куража, целеустремеността, непреклонността. Характерът и моралът си проличават в силата на човешкия дух и душа. Страхливост бяга от отговорност, подлият замита киселите лимони под нечии килим и му го оставя, оставя друг да страда, заради неговата нечистоплътност. Силният е прям и откровен, ще се бори в трудностите и никога не би те подвел. Ще направи и от теб боец, защото значиш за него. Иска в живота си да бъдеш успешен. Не да те използва и жертва за да бъде той добре, а да внесе в живота ти светлина и топлина, грижи и любов. Да предпази и без да си му дал нищо, именно защото той е искал теб, а не какво би имал. С такъв човек всичко би могъл да постигнеш, през всички би могъл да се справиш. Те са дар. Да цениш-безплатно е и най-скъпото. За какво мечтаеш? Какво успя да постигнеш? Познаваш човек какво представлява по това, на което се смее. Хората обличат мислите си с много красиви, благородни думи. Тези на изкуството умеят да пресъздават образи, сетивни и с дълбоко развита душевност и интуиция. Усещат кога някой наистина е истински, кога зад постановката на различна ситуация е поставен някой, дали защото вярваш в него или в губеща позиция, за да спечели друг? Как днес печелим? Колко хора са успешни и реализирали се, както се казва честно? С качества, труд, избори, талант, лишения, пак труд, креативност, иновативност, отново труд, винаги труд? На фона на всичко”честно”. Не е ли по-лесно, сигурно и бързо наготово? Просто да има не продавач на мечти, а раздавач. Да минеш и да се почерпиш от него. Сладко ли би било. Като художник на детски приказки някой да е сложил контурите, основите и определил кой да оцвети картинката.

Ей така да се грабне, защото е приятно, полезно, защото го искаме. Искаме щастието? Какво е то? Ако имаше фабрика на мечти, пак така безплатна и за всички, щяха ли всички да са щастливи? Доволни, удовлетворени, имащи? Какво да имаме? Капитали, активи? Най-скъпият капитал е човешкият фактор. Хората. Ръцете. Те задържат. Колко са решили в чужбина да живеят, работят, състезават, изобретяват, да се реализират, после устроят, там да създадат семейства, там да се родят и израстват децата. С другите, местните имена, говорещи на чуждия език и даващи всичко от себе си там.Произвеждащи, задвижващи инвестиции и финансов поток. В отворена икономика, но отвън като двигател, уви не за страната си, а друга Майка Земя. А тук? Какво остава тук? Кой остава тук? Защо да остане тук? Някой от Там би ли се върнал Тук? Тук как се успява? Ако не се, много от тук ще отидат там, никой от там няма да дойде тук. Къде сме? Навсякъде. Толкова много различни места, кое по-хубаво, по-устроено, възможности, ресурси, работеща система. Уважение, респект, култура. Все хубави неща. А времето е ограничено, животът е само веднъж. Кой би предпочел изпитанията, трудностите, несправедливостта, това което е повредено или счупено, вместо там където имаш шанс, шанс на живота, виждаш ред, защита, сигурност, условия и най-важното добър старт на децата. Навсякъде може да се постигне идеалният свят, място създадено от хора на честта, на думата, на делата, хора на бъдещето. Егоизмът, алчността, безхаберието изяждат мечтите, работата, производството. Къде е посоката, ентусиазмът, личностите, това което гради. А къде, е това което задържа? Защо от всичко, винаги си имаме нещо любимо? Този, който обича, преобръща съдбата, света, но не всеки иска и може да обича. Избираме, кое да задържим, за кое да се раздаваме, за какво и кого да се борим. Как да виждаме света, как да позволим да се отнесат с нас, какви да сме. Да моделираш знаещи, можещи и силно обичащи е талант. Колко днес са достойни, смели, честни? Колко са такива, когато срещат всичката грозота. Никой не иска гадното, нито болката. Болката те прави слаб. Само слаб отмъщава, силният въпреки всичко успява и превъзхожда. Като племе, кой първи на другия лоша дума да каже. Това не е полезно за обществото. Често си го връщаме не на източника на нашите разочарования, а на който можем. а защитаваш справедливостта и реда, да имаш възможност някъде да влияеш и да не го направиш-да бъдеш справедливост. Не всеки го може. Кой днес показва, това как се прави? Кой би бил история, която грабва и ти дава надежда да вярваш? Всеки един живот. Никога не се сравнявай твоя живот с този на друг, никои не са еднакви, нито равни. Но първоначално какаото е било горчиво. След това е направено сладко, както всичко го обичаме. Горчивината те прави истински, затова обичам истинския вкус на нещата. Горчиво кафе, което доставя огромно удоволствие. Малка глътка емоция. Така е и с хората Повечето им харесва наготово, някой друг да направи, да е хубаво, друг да поведе. Колко хора биха били първо хора, второ защо да бъдат с всеки добър и трето ако могат да се възползват, да не го направят. В каквито времена живеем, такива ставаме. Ставаме, за да направим времената. Оставайки течението, то би опустошило всеки с потенциал, с надежда да създава. Каквито сме, такива проекти успяваме да осъществим. Обществото гради, племето граби. Имащи активи, те спят, оставени, пазени, съхранявани, не растат, чакат времето да порасне, когато ще стане стабилно. Някой разполагат с буферни средства, други разчитат на валутен арбитраж за всяко нещо от живота. Правят го отиват в чужбина с идеята за временна работа, да спестят за почивка, за стартиране на бизнес, за някоя своя мечта... Идеята е било, два три месеца да се работи в чужбина и да се върне, където данъците и стандарта на живот е по-нисък, където навярно не отделя средства за наем на квартира, където има и топлината на семейството. Лични средства, средства за живеене, средства за инвестиция, тук плюсове, там минуси, винаги сме пред избор. Не се връщат, така на шега, несериозно, срещнал любовта? Любовта да живееш красиво... Където всичко работи, за да успееш ти, та дори да си “чужд“.. Или отишъл на почивка и вкусил великолепното отношение в ресторант, работеща администрация, бързи механизми за интеграция, предложения от водещи финансови институции, атмосфера на успех, кипящ живот, където случайно се разхождаш по улицата и се срещаш с някой, усмихнал се и си се влюбил...Оставаш там...А тук? Тук усмихваме ли се или всичко някак чака? Тренирайки на дъжда, той ти разказва истории, за които не би гледал днес филм, нито би видял някой да чете книга за това. Истинските неща са тези, които само веднъж се случват. Цената да си истински човек. Винаги остава: ,, Ами, ако бях направил, това, ако не беше онова...” Винаги има “ако”- но животът е само веднъж, затова трябва да се цениш, уважаваш себе си, този до теб, онзи избрал отсреща, времето ти, живота. Когато пропуснеш някой истински човек, остава ли нещо у теб, завинаги или както и когато вали, като пара е мимолетен момент от живота ти? Каква е тази магия, винаги да вали по различен начин, никога не може да се повтори един и същ, затова никога не би пропуснал своя ритуал, урок, усещане за живот. Случват се поправими неща и непоправими, простими и непростими, велики и пошли, никога не може да върнеш времето назад. Избираш как да нарисуваш чашата си. Всеки те прави все по-силен, красив, можеш. Всяка капка е енергия, която някой горе ти праща. Всяка локва е живот. Когато е сухо много неща не се забелязват, често и прахта запълва празнотите. Но когато завали всяка дупка се запълва, виждаш колко много има, колко са дълбоки, как всяка капка се разбива и остава там. Така е и с хората, не всеки не винаги би ти разкрил какво е в душата му, какъв е бил пътя му, от какво има нужда или в какво вярва. Какво е било, е и ще бъде, през какво е минал, как би било с него. Кой, как, защо има дупка или запълнена прашна или мокра стъпка, би те оставил да гледаш. Всеки има своите пукнатини, когато някой ги разкрие - виждаш, кой се е опитвал да ги запълни, кой е рушал, дори кой се е смял или възползвал. Като колекционер избираш кое да запазиш само материалното, често за сметка на нечии възможности или този, които дори сега няма нищо, но е бил до теб,отказал всичко,заради теб, всичко би успял с такъв човек. Никой не иска негативните последици от нещата от живота, всеки би предпочел забавното, приятното, лесното, това, което не натоварва. Когато си там където има много, знаеш че можеш много да получиш, смятайки че само парите и властта управляват, притежават....Когато нямаш нищо, навярно изгубил или са ти отнели или губиш всичко или печелиш толкова, колкото никой друг не би могъл. Именно, защото истинските хора привличат други истински хора, а тези избрали да останат с тях, стават такива. Печелиш, когато си личност.

Хората им харесва да бъдат като публика, да съдят, да грабят, без да се отваря техния живот и свят и материален уют. Колко са тези, които създават? Ще ти покажат как са се състезавали, как докато тичаш да ти е по-лесно и да ставаш по-бърз. Колко ще дойдат до теб, без да те познават и ще те вдигнат от стола и научат как се танцува българско хоро, колко ще ти помогнат в работата и ще ти дадат една книга, която ще те прави по-продуктивен и професионално подготвен, колко ще излекуват душата или здравето на някого и подарят картина-урок, частица от тях? Колко ще те научат да пееш, да се научиш да усещаш красотата навсякъде във всяка ситуация? Колко ще покажат, дадат или създадат стимул, стойност, визия, че тук може, тук се строят градове от хора на бъдещето, които произвеждат, които инвестират любовта във всяко нейно проявление?

Но често стойността е била замервана, следователно с много кал. Тя засъхва, тежи, променя човека, пътя. Но има и такива хора, които умеят от калта да извадят красиви, здрави фигурки.

 

Винаги да живееш красиво е изкуство, дори когато стъпваш в калта-изкуството на инвестиция в дупка.

 

 

© Tebasile All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, Пепи, права сте. Не съм прав аз. Влияя се както винаги. Има израз, борсов термин « investir dans les sommets et les creux ». Спекулантите съветват винаги да се инвестира « dans les creux de marchés  ». От друга страна страшно винаги съм обичал израза « combler le vide  »... За нищо! Но да се съкращава —трябва!
  • ааа, ''празнота'' си е поетично, дори навярно идеално. Но пък"Дупка" си е някак по нашенски. Благодаря.
  • Мисля, че дупка си е добре. "Кое е това нещо, от което колкото повече взимаш, толкова по-голямо става?" Освен това особено нетът заради анонимността е място, където все повече хора запълват т.н. "емоционални липси" или "емоционални дупки"
  • Прекрасно есе! С много по-добър правопис. Има и грешки разбира се. Съгласен съм, че може да се съкрати и да се стегне. От това само ще спечели. Особено ми харесва заглавието: „Изкуството да инвестираш в дупка“. Дали ако се ползва не „дупка“, а „празнота“ няма да стане по-поетично. Питам се аз. ❤︎ от мен 5
  • Една естествена ситуация - поле за размисли. Героят трябва да реши дали да излезе и да нацапа скъпите си маратонки или това е най-скъпият момент в живота му. Метафорично природата, закониите, био-полето въздействат. Психологическа, нервна почва, физическа подготовка. Всичко в живота е свързано. Всичко ни сформира, каквото четем, гледаме, слушаме, средата, хората, професията, образованието, хоби, цели, разговорите. Прави ли ви впечатление колко хора по улицата са усмихнати? Тук, не в чужбина. Дупката е метафора на стоицизма. Никога не знаем какво е на този срещу нас, през какво и как е минал, дори често вадим грешни изводи. Дупката е животът. Тук или в чужбина.Тя е Героят-моралното, духовното развитие, финансовото, материалното-еквивалент на постигнат успех и начин на живот. Понякога наистина в една толкова естествена ситуация...когато видиш такъв човек или ти си такъв... Джапащ, щастлив в калта, те кара да се замисляш нашироко и дълбоко...начина на ''Изкуството да инвестираш в Дупка"
  • Да, добре е да се съкрати.
    Поздравления!
  • Напротив!Трябва да търсим в себе си, вече зададените въпроси, щом искаме да разберем: защо авторът на есето ги задава?
    Който се съсредоточи върху темата, ще открие себе си в коментарите.
    Има читатели, които само критикуват, но са безсилни да го правят аргументирано!
    Другата страна на медала:ти вече си положил труд и знания с мисълта да си полезен с написаното. Но това е продукт, който изнасяш на пазара и очакваш разбиране...
    Но идва един аноним и започва да ти брои механичните грешки, без реално да вникне в същността на написаното !
    Ето,че разбираш,че си неразбран;и дори злоумишлено употребен!
    Анонимният е доволен,публиката (или част от нея),също,най-вече анонимните комплексирани читатели ...
    А, авторът е...огорчен!
    Поздравления за написаното от теб,Тебазиле !
  • Не очаквам отговор, но: защо?
    Прекалено е сгъстено, и трудно за четене. Иначе, вълшебни тротинетки ми хареса. Както и заглавието.
  • Твърде много думи. И твърде много грешки. Има, разбира се, интересни мисли. Откъслечни. Ако се обмисли и съкрати до идеята, която прозира, има потенциал наистина да стане хубаво есе. И есе наистина, защото тук, в сайта, не в конкретния текст, се слага такъв етикет на много нахвърляни думи.
Random works
: ??:??