Отивате някъде, по-далече от къщи. Поляна, горско поточе, коларски път, в краен случай - бунище. Клякате, отваряте си очите и започвате да късате връхчетата на копривата. Когато шумящата ви торба се напълни до половината или много ви допарят пръстите, които са се зачервили и подули, значи може да спрете.
Това ви отнема от час и половина до цял ден, зависи по пътя с кого ще се срещнете. Мечка стръвница или мома хубавица ( понякога първото е за предпочитане). Прибирате се у дома, разстилате копривата върху вестници, високо над кухненските шкафове, оглеждате се за някои нежелани буболечки ( за кърлежите е още рано), и доволни удряте по една-две бири за избягване на дехидратацията от тази трудна дейност, която може и да ви е донесла мускулна треска на другата сутрин.
Тогава издебвате половинката си да я няма около вас, попарвате копривата, после я притривате и нарязвате на дребно. Задушавате на котлона, после запържвате с олио и ситно нарязан зелен лук, накрая добавяте натрошено сирене, чу ...