"Измисленото в реалното и реалното измислено в нереалното!"
Какво значи реален?
Много често всеки един въпрос се поставя под разнищване от заклети мислители и супер нагънати мозъци!
Хипотезите за появата на човечеството са безкрайни и една голяма част от тях спадат към "измислиците" на някой, който се пише философ!
Самият човек (като част от нещо) е една малка частица, която влиза в строежа на нещо толкова голямо - светът! Той представлява едно измислено в реалното и и едно нищо в реалното измислено!
Това божие творение, което е надарено с качества, които не притежават дори и най-висшите микроорганизми и организми на Земята - процеса мисловна дейност, занимаваща се с това да направи нещо нереално в реално т.е. то да сублимира веднъж, а после достигайки до "точката на оросяване" да възвърне предишния си вид!
Клетките изграждат тъкани; тъканите - органи; органите - системи; системите - човека; човекът - цяла група от хора събрани в общество. Обществото на най-великото на света! То представлява струпване на характери и различни интереси, които често се сблъскват при движението си като "геоидален кардиоид" (т.е. начина си на живот) и образуват най-сложното - живота!
Животът е също толкова реален, колкото и нереален. Реален е, защото всички биологични и физични процеси се извършват в точно определен ред като "навит швейцарски часовник" и следват своята последователност, "командвани от природата" - това и е нереалното на природата, защото всичко е програмирано толкова детайлно, че се поставят съмнения кой я върши тая дейност! А какво е природата? Вижда се! Може и да се докосне, но до каква степен знаеш какво е тя? Вярно е, че си част от нея, но във всеки един момент ти можеш да изчезнеш от тоя свят, също така загадъчно, както и си се появил. Ти си част от света, който уж е единствен, но ти биваш разграден на най-низшата частица, от която твоят живот е започнал образуването си! После се появяваш отново, но в друг образ и подобие, а може би и с друг умствен интелект! И нима това е реално? "Днес си тук, а утре..." Накъде? Всичко реално има начало и край и от самото начало виждаш края, а в тоя начин на съществуване, наречен живот, започваш да живееш, без дори да желаеш, длъжен си да минаваш през трудности и проблеми като през мъгла и да продължаваш да вървиш срещу ниезвестното, без да виждаш накъде води то и как ще завърши! И какво му е реалното на това?
Да предположим, че е реално! Но все пак ние живеем на един "геоидален кардиоид", който извършва орбитални движения по точно определена ос и се намира в безвъздушно пространство! Не се крепи от нищо и в същото време огромната притегателна сила на Слънцето, считаща се за неизмерна, не успява да доближи Земята до себе си ( Да се допусне факта за физичните явления и процеси)! Защо!? Как тогава да се допусне, че ние сме реални същества като живеем върху някаква"топка", която в сърцевината крие цялата си мощ и жестокост и в същото време през кратък интервал от време ни напомня за същността си?
Просто няма отговор на дилемите: Къде сме ние? Какво ни прави различни и защо сме тук? С каква мисия? Реални ли сме?
И все пак нека продължаваме да си мислим, че не сме измислени в реалното, а сме реални в измисленото, защото не можем да управляваме света! Ние сме изграждащ компонент, а компонетите са подчинени на цялостното! Светът винаги е бил и все още е една неразгадана абстрактност!
© Цвети Калинова All rights reserved.