Изповед – мечтание
Изповед – мечтание
Не знам, каква бях преди, не знам, каква съм сега. Всеки път мисля различно, имам хиляди желания, но като че ли нещо ме спъва. Дали е времето, което ме кара да чакам? А може би причината е в мен самата... ?
Днес аз чакам да мине време, за да се видя с някой приятел. Да седна на някоя пейка и дълго да си говорим за: живота , мечтите, това, което се е случило и това, какво ни предстои... Дори и да е загуба на време, какво по-сладко от това да си бъбриш с някой стар познат, да споделиш мислите си, идеите си...! Когато едно нещо започне да ти липсва, то тогава осъзнаваш, какво си имал преди. Навярно това е вид стоицизъм примесен с малко мазохизъм...
Но истински боли, когато очакваш някой да ти обърне внимание. Когато самотата е разперила криле и те обгръща... Копнееш някой да те дари с усмивката си, да те гушне... Само една прегръдка и е достатъчно да се почувстваш обичан, най-малкото уважаван, дори защитен! А не щеш ли някой да те целуне, да те обгърне с нежността си..., то сърцето ти е способно да трепне... Следват хиляди усмивки и голяма доза мечтание!
Понякога ми се иска да видя по – скоро залеза на слънцето. Искам да настъпи нощта, да заспя и да забравя! Какво от това, че утре пак ще е същото? Нали за малко ще спра да мисля, ще спра да чакам и да мечтая!
В очакване на щастието, на музата, която ще ми помогне отново да творя... Дано този път бъда достатъчно търпелива и завърша идеите си... Преди аз имах безброй химери..., исках да пиша книги, есета, разкази... Исках ли, исках... Но, нищо! Вече дори и не искам. Само чакам!
Обвинявам времето за всичко! То е недостатъчно дори и за прочитането на една книга... Глупости! Аз самата загубвам интерес от четенето, след първата несправедливост...
Днес сивата мъгла ми прече да виждам, да чувствам, но не и да мечтая! Все още пред мен стои красотата на водните лилии от Борисовата градина... Не знам, дали сте забелязвали, но когато пече слънце, те сякаш се смеят и те канят да се присъединиш към веселието им!
Дано поне в това безсмислено съзерцание в мечтите, отново намеря смисъла!© Деси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ми явно душата ми е живяла доста дълго,защото съм само на 19
-
Не знам защо ми напомни за
"Щастието е ...когато те разбират"
"Ще доживеем до понеделник"- руски филм от 80-те години -
Определено ми напомня повече на импресия.
Именно заради произведения като това пуснах предложението за дял импресии във форума.
А иначе дори не го прочетох цялото. Но ми харесва. -
Не е публикувано другаде! Може някой да е написал подобно... Знам ли? Все пак има и такива случаи- хора да пишат подобни неща,с един смисъл,с еднаква болка...
-
Защо си мисля,че съм го чела някъде?Публикувано ли е на друго място???
-
Да, но мен ме стъпкват като една тревичка, още преди да съм се развила като талант...
-
В него има доста размисъл относно живота ми сега. Аз не пиша много есета, просто нещо ми става и нищо не довършвам. Радвам се, че за разлика от другите ми творения, това вече се одобрява. Все пак, някаква частичка от мен е харесвана, било то и меланхолично-философската ми...
-
ха каква изповед,къде са ми ностните кърпички.6 от мен разчувства ме
-
Ще намериш смисъла- сигурен съм
А може би вече си го намерила
А за пейките, лилиите и Борисовата градина - присъединявам се и аз (това са някой от любимите ми места)
-
Да,да...аз ти казах,че на места има философска мисъл,в което няма нищо лошо,миличката ми тя,ти пишепш много добре!Знаеш,че вярвам в теб,сега имаш и времето да се отпуснеш и да пишеш есета или импресии,нали знаеш аз се омотвам в жанровете,но понякога излизат добри неща.Обичам си те и знаеш,че вярвам в теб!
-
Това не знам, дали е есе, по-точно е импресия,а може би и философски размисъл. И все пак изповед!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
