Изповед – мечтание
Изповед – мечтание
Не знам, каква бях преди, не знам, каква съм сега. Всеки път мисля различно, имам хиляди желания, но като че ли нещо ме спъва. Дали е времето, което ме кара да чакам? А може би причината е в мен самата... ?
Днес аз чакам да мине време, за да се видя с някой приятел. Да седна на някоя пейка и дълго да си говорим за: живота , мечтите, това, което се е случило и това, какво ни предстои... Дори и да е загуба на време, какво по-сладко от това да си бъбриш с някой стар познат, да споделиш мислите си, идеите си...! Когато едно нещо започне да ти липсва, то тогава осъзнаваш, какво си имал преди. Навярно това е вид стоицизъм примесен с малко мазохизъм...
Но истински боли, когато очакваш някой да ти обърне внимание. Когато самотата е разперила криле и те обгръща... Копнееш някой да те дари с усмивката си, да те гушне... Само една прегръдка и е достатъчно да се почувстваш обичан, най-малкото уважаван, дори защитен! А не щеш ли някой да те целуне, да те обгърне с нежността си..., то сърцето ти е способно да трепне... Следват хиляди усмивки и голяма доза мечтание!
Понякога ми се иска да видя по – скоро залеза на слънцето. Искам да настъпи нощта, да заспя и да забравя! Какво от това, че утре пак ще е същото? Нали за малко ще спра да мисля, ще спра да чакам и да мечтая!
В очакване на щастието, на музата, която ще ми помогне отново да творя... Дано този път бъда достатъчно търпелива и завърша идеите си... Преди аз имах безброй химери..., исках да пиша книги, есета, разкази... Исках ли, исках... Но, нищо! Вече дори и не искам. Само чакам!
Обвинявам времето за всичко! То е недостатъчно дори и за прочитането на една книга... Глупости! Аз самата загубвам интерес от четенето, след първата несправедливост...
Днес сивата мъгла ми прече да виждам, да чувствам, но не и да мечтая! Все още пред мен стои красотата на водните лилии от Борисовата градина... Не знам, дали сте забелязвали, но когато пече слънце, те сякаш се смеят и те канят да се присъединиш към веселието им!
Дано поне в това безсмислено съзерцание в мечтите, отново намеря смисъла!© Деси All rights reserved.
