Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същността си на клише. Разказва се за любов. Тя била споделена между две деца. Когато се запознали, те били малки, 5-6 годишни може би. Момичето било властно, приятно и говорещо. Момчето – свенливо, обичащо в по-късния етап от живота си. Типичната история за любовта почнала да се разплита между тях, но тя била някак си неестествена. Въпреки че в първите си години от училище момчето не било най-уважаваният човек в класа си, после то израснало. По глупав начин, но израснало. Променило се. Свенливостта се изпарила, почнало да се срамува от странното момиче, което все още по детски обичал. Направило грешка в живота си.
Историята спряла дотук и изчакала момчето да порасне душевно, за да може да осъз ...