Изтърбушената държава
Представям си, какви реакции ще предизвикат тия редове сред мнозина читатели!
Ще има: -Тоя па, сега що реве?
Ето, вървим напред. И в евро зоната ще влезнем скоро, и минималната работна заплата минава хиляда лева. Българите пътуват по света, почиват в чужбина. В магазините се е изсипал Рога на изобилието...даже, вчера бихме САЩ на волейбол( изцяло заслуга на момчетата, и треньора), демек, всичко ни е ОК!
Ама не е!
В Конституцията на Република България е записано, че ( цитирам по памет) всички земни, подземни и надземни богатства (ресурси) са притежание на Българския народ.
Мен, лично, това много ме съмнява !
Освен, ако , болшинството от тоя народ, не ни броят за българи! Или, едно нагло малцинство, са по-българи от останалите.
Ще дам два прости примера;
Някой от всички нас, спомня ли си , дали е бил попитан ( има референдуми за тая цел) съгласен ли е да се даде на концесия на чуждестранни компании, експлоатацията и употребата на подземните богатства ( злато и мед в случая) от находищата в Челопеч и Кърджали ???
Някой от вас, помни ли засаждането на хиляди декари гори по планините и равнините в държавата ни? Извършвано е на няколко етапа. Участвали са нашите дядовци и баби, че и техните родители. Хора от всички слоеве на обществото. От малките ученици, до пенсионерите.
И какво става към днешна дата? Масово се изсичат горите!!! Яко.
Без да се засажда наново.
И всичко е с една, едничка цел. Бързо и хищническо забогатяване.
Някой да ни е питал за горите?
Отговорът пак е - Не!
Ако с вас излезем от няколкото големи,, процъфтяващи" района, около големите градове, София, Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик, Търговище и Разград, ще видим една изтърбушена държава. Приличаща на швейцарско сирене.
Ама с обратен вид! Дупките, зеещи около цитираните по-горе, благоденстващи райони, имат размерите на космически Черни дупки, които заплашват да погълнат Благоденствието ни!
Мръднем ли встрани от недовършените ни магистрали, попадаме в Ада на второкласните ни пътища. Разбити, без маркировка, ( Не дай Боже, да пътуваш нощес)зле отремонтирани. Без никакъв контрол от КАТ.
Повечето села са на доизживяване, оставени на самотек, с рушащи се, училища, читалища и храмове. Болшинството от частния сграден фонд, също.
По полето масово се засажда царевица, слънчоглед и рапица, Култури, които при тия жеги и безводие, са обречени на гибел. И ако видиш някъде, някоя и друга овчица, или крава, бързаш да я снимаш, че тия животинки вече са в Червената книга тук.
Ами стотиците микроязовири, дадени на местни феодали даром?
Накъдето и да погледнеш, имаш чувството, че се е водила дълга и страшна война.
И ние с вас сме я загубили!
Хора, време е да се събудим! И да се огледаме наоколо. И да махнем от очите си, нахлупените ни розови очила.
Ние не сме последните българи, и ако не искаме децата ни да заменят родината си, с някоя друга родина, заедно да кажем:
Стига!
Време е да се отърсим от апатията си!
© Живко Делчев All rights reserved. ✍️ No AI Used
