Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хората. Всяка вечер, когато си лягахме, четеше в леглото, без прекъсване, независимо колко изморена беше. Романи, научна литература, публицистика и прочие. Живееше за книгите и за децата. Естествено, следвах примера и и благодарение на нея чета и пиша от както се помня. Може би е най-интелигентният човек, който съм познавала, но и по – важното – най-близкият ми, винаги радващ се на безкрайните ми въпроси.
Въпреки, че навремето се занимавах с математика, учех в специализирани училища, ходих по състезания и т.н., тя категорично отказваше да се изхвърлят трудовете и, с думите, че някой ден може да потрябват. Така и стана. Почина, когато бях в осми клас, момент от живота ми, който не ми се иска да ...