Миналата седмица прочетох в един вестник коментар: „Не е важно каква кола караш, а каква душа носиш!"

   Вероятно малко хора са съгласни с това твърдение. Вярно е, че днес по дрехите посрещат и по дрехите изпращат. В забързания и хаотичен делник, където властва лицемерието, хората заприличаха на гробници: „Бели, варосани отвън, а отвътре пълни с мъртвешки кости!" Звучи зловещо, а не е ли зловещо, да караш ултра-скъпа  кола, да газиш наред и да се чувстваш недосегаем, безсмъртен, богоизбран? Ще попитам недосегаемия: Знае ли колко струва една човешка душа?

   Скъпата кола, скъпите вещи, които трупаме, ни дават само измамна сигурност. Тя е като да си построиш уютна колибка върху тресавище или свлачище. Неразумно е, но много хора го правят. Всичко материално, което притежавам, е невъзможно да го имам след 100 или 200 години. Но някой ще каже: "Нека сега да съм си добре, какво ще мисля за после." Страхотно - ще отговоря - тогава живей за мига!

Но само за един миг!