Nov 25, 2007, 9:16 AM

Каква кола караш?

  Essays » Social
3.2K 1 2
 

   Миналата седмица прочетох в един вестник коментар: „Не е важно каква кола караш, а каква душа носиш!"

   Вероятно малко хора са съгласни с това твърдение. Вярно е, че днес по дрехите посрещат и по дрехите изпращат. В забързания и хаотичен делник, където властва лицемерието, хората заприличаха на гробници: „Бели, варосани отвън, а отвътре пълни с мъртвешки кости!" Звучи зловещо, а не е ли зловещо, да караш ултра-скъпа  кола, да газиш наред и да се чувстваш недосегаем, безсмъртен, богоизбран? Ще попитам недосегаемия: Знае ли колко струва една човешка душа?

   Скъпата кола, скъпите вещи, които трупаме, ни дават само измамна сигурност. Тя е като да си построиш уютна колибка върху тресавище или свлачище. Неразумно е, но много хора го правят. Всичко материално, което притежавам, е невъзможно да го имам след 100 или 200 години. Но някой ще каже: "Нека сега да съм си добре, какво ще мисля за после." Страхотно - ще отговоря - тогава живей за мига!

Но само за един миг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Сергеевна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те, малко думи, но изпълнени със смисъл. Защо ли повече хора не мислеха така...
  • Прекрасно есе!Човешката душа не може да се заплати с нищо материално,защото то е тленно!Душата е безценна и всеки човешки живот има еднаква стойност на тази земя...

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...