Какво е за мен поезията?
Бягство...
Мога да избягам от всеки и от всичко. От себе си не мога да избягам. Опитвам се да облека емоции в думи, да опиша чувства, да намеря брод...
Спасение...
От какво да се спасявам? От себе си ли? Та аз непрекъснато се търся и дали някога ще се открия? И ще бъда ли толкова истинска и свободна, колкото в мислите си?
Решение...
Как мога да вземам решение за нещо, което нахлува в мен – неочаквано, разтърсващо, с въодушевление...
Победа...
Над какво? Нима може духът да бъде победен?
Тържество...
Може би... Макар в трудни моменти да не осъзнавам житейските уроци... А колко хубаво е, когато разбера, че съм погледнала в очите поредното предизвикателство и трудностите са вече зад гърба ми...
...
Само едно знам със сигурност – дишам чрез поезията. Вдишвам – издишвам... И тишината ми става свят за поезия... Една изречена тишина...
Удоволствие е да се води диалог не с думи, а с Поезия. Удоволствие от двубоя на идейност, творчески замисъл, изразни средства – но двубой заради самия двубой и красотата от и във него, а не заради някаква измислена и несъществуваща победа... Поезията е в хармоничното внушение, във вълшебството, което те понася... А ритъмът определя сърцето, което чувства... Обичам да освобождавам онзи свят, който понякога тежи на плещите ми. Ако го държа за себе си, може би ще изгубя полета на въображението.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
