Връзките, контактите, обмяната на опит и въобще обсъждането на различни гледни точки са все процеси, присъщи на едно демократично общество, в каквото несъмнено всеки един свободолюбив човек се стреми да живее. И наистина именно тези процеси стоят в идеологията на всички световни организации като ООН, Европейски съюз, а също и всевъзможните правозащитни организации.

  Всички те споделят общата идея за нуждата от диалог във всяка една ситуация и в подхода към решаването на всеки един вътрешен или международен проблем. На пръв поглед тази позиция изглежда доста либерална, общовалидна, въобще това е позиция, зад която всеки може да застане и да приеме за свое убеждение. Но както казва народът в такива случаи "Много хубаво не е на хубаво" и тук ще си послужа с още една мисъл от часовете по философия, а именно, че "Колкото повече се разраства свободата на даден човек, толкова повече тя застъпва и заема мястото на свободата на другия...". Или с други думи казано, ние живеем в едно глобално общество, което от ден на ден става все по-глобално и обединяващо, независимо дали това ни харесва или не. Примери за това са експлозията на комуникациите в интернет, които могат да доведат единомислещите хора дори до революция, както се случи в Египет. Друг пример са търговията и транспортът като цяло, които в днешно време са достигнали своя връх по отношение на своята масовост и бързина.

  В този смисъл днешното време носи със себе си безброй възможности, то носи също така бленуваната свобода във всяко едно отношение, но ако не внимаваме как използваме тази свобода, то тя неминуемо ще донесе със себе си своите негативи. Защото, както знаем, свободата е изключително разтегливо понятие, в зависимост от това с какви очи гледаме на нея. Докато за повечето от нас и слава Богу, че е така, свободата се състои в това да имаме възможност безпрепятствено да се придвижваме, да изразяваме мнения, да се реализираме по някакъв начин и да се чувстваме полезни и удовлетворени, то при дадени групи от хора това понятие се изражда. Съвсем естествено, израждането на мисленето води до израждане на ценностите, а те до израждане и на разбирането за свобода. Визирам именно тези, всяващи терор или пък облагодетелстващите се користно въз основа на някакви различия, били те религиозни, расистки или личностни.

  Както може би много често сме се убеждавали, мисля, че и от досега написаното става ясно, че медалът винаги има две страни или в този случай тълкуването на свободата може да бъде в двете крайности. Защото за мен именно поривът да сме свободни навсякъде и във всичко, което правим, е единственото нещо, което може толкова да ни обединява и в същото време толкова да ни раздалечава в нашите виждания и подбуди.