Когато Бог реши да накаже някого
Когато Бог реши да накаже някой :
- ХУДОЖНИК, Той му отнема зрението, но му оставя слуха. Само звуците да му напомнят за красивия, пълен с невероятни цветове свят, който той до края на живота си няма да може да пресъздава в картини.
- МУЗИКАНТ, Той му отнема слуха, но му оставя зрението. Да вижда всеки ден многообразния свят, но да страда, че никога повече няма да чува прекрасните звуци на живота и природата.
- ПИСАТЕЛ, Той му отнема зрението и слуха, но му оставя паметта. Така до сетните си дни той да живее само със спомени и да страда, че не може да възприема и описва със слова кипящия край него живот.
- ПОЛИТИК, Той му отнема паметта, но му оставя слуха, зрението и обонянието. Оставя го да живее в един изкривен, измислен от самия него свят. В този измислен свят политикът вижда и чува САМО това, което радва окото му и гали слуха му. Обонянието му помага да възприема приятния мирис на личните облаги. ПОЛИТИКЪТ ОБАЧЕ НИКОГА НЕ СТРАДА ОТ ТОВА.
Слава Богу, аз съм обикновен човек, който все още не е наказан от Него. Виждам, чувам и мога да мисля. И все още се старая да реагирам адекватно на всичко, което се случва около мен. Силно се надявам, че като мен има още стотици и хиляди.
Нека никога не забравяме, че за всяка наша простъпка оттук-насетне, можем да бъдем наказани и да страдаме жестоко до края на дните ни.
© Петър Петров All rights reserved.
))))))))))))))))))
