Тъжно, но факт, нали? Винаги искаме нещо повече, а всъщност не осъзнаваме, че това нещо повече може би не е по-добро от товa, което имамe. Винаги новото, непознатото, недокоснатото предизвиква у нас интерес, то ни съблазнява и ни прави свои роби. Мислите ни са погълнати от това ново и различно нещо... Какво би станало, ако го имаме, ако го опознаем... КАКВО би се променило, ако имаме дори един миг с това ново нещо... и най-тъжното от всичко е, че това, което имаме, го приемаме като даденост, ние вече сме престанали да се борим за него... а човек винаги трябва да има цел, да бъде ловец, да преследва и завладява нова територия. И когато в един момент ни писне да сме част от нещото, което вече сме опознали, го зарязваме... Не знам и аз... Това се е превърнало в нещо като аксиома... няма нужда да се доказва, знае се...
Обаче един ден и новите приятели остаряват и ще се случи точно това, което е сполетяло и старите... Така е и в любовта. Аз не желая да започвам нещо отначало, колкото и хуба ...