С писане човек оздравява, демек, терапия един вид си прави - на душата, на емоциите. Някои рисуват, други пазаруват, трети - палуват и т. н. На мен писането на стихове ми е като балсам, особено, когато емоциите напират в мен, и грабвам лист и химикалка, съответно компютъра и клавиатурата, ха-ха, и пиша... Намирам думата почти веднага, почти не преправям стиха, защото обикновено го пиша, когато ме е обзело силно вдъхновението и чувството! Страхотно е като усещане!
Обикновено за прозата ми трябва по-скоро повод да "видя" онова, което вътрешно ме е впечатлило или не ми дава мира, докато не го обсипя с въпроси. Написано, в процеса на писане, много често намирам и отговорите.
От близо две години открих и формата на писане в кю-то. Тази особена форма на писмено общуване - нещо между писането на писмо, говоренето по телефон и изповедалня. Много пъти съм сравнявала кю-то със стаичката, в която влизат вярващите да се изповядат за греховете си пред католическия свещеник: между тях има премрежено ...