Нередки са случаите, които бележат нечуван връх в липсата на свежи идеи. Чувството е доста обезпокоително. Сякаш умът, като злочест затворник, гние заключен в килията години наред. Може би в началото на своето падение, той прави известни и явно недотам читави опити да отключи вратата, да я разбие или поне да подаде глава от прозорчето, за да хвърли един поглед към безкрайната шир на своите творчески възможности. Но времето отминава, а с това и амбициите на ума да строши оковите на своите задръжки и дръзко да посегне към слънцето. Разбира се, неизчерпаемият потенциал на безупречната машина, наречена мозък, е в състояние да „отпуши" гениалността, освобождавайки я напълно от времеви и пространствени ограничения...
Статистическата справка, която направих (продължавам да я усъвършенствам) на базата на досегашния ми опит, обаче твърди, че 95% от мозъците (груби калкулации, които вероятно НЕ съвпадат с реалните измерения) закърняват с темпове, по-високи от главоломния спад на качеството в обр ...