Aug 8, 2008, 12:29 PM  

копнеж

  Essays
1.6K 0 2
1 min reading

Тя се разхождаше по брега на морето. Блясъкът от черната й коса, която в изящна феерия се спускаше чак до кръста, бе способна да заслепи дори слънцето. Босите й стъпала биваха подплисквани от хладката вода, но тя не усещаше това. В този момент по красивото й лице се стичаше една-единствена сълзица, която се откроява като свещ в тъмна нощ от сякаш изрисуваното лице на момичето. То бе пусто отвътре, в нея сега нямаше нищо, тя бе неспособна да чувства отново, сякаш всичките й хубави спомени бяха изсмукани. Сега, в този момент, тя бе като Слънцето без своята светлина, като Луната без своята загадъчност и красота. Вятърът се заигра с нейната коса, като весело я разрошваше и я разделяше на кичури. По лицето на момичето се спусна втора сълза, която отразяваше нарастващия страх и отчаяние, които се надигаха у нея.

Предишния ден тя бе толкова щастлива на съшият този бряг, бе тук заедно с единствения човек, на който вярваше и разчиташе. Тя го обичаше толкова силно, че би жертвала себе си за неговия живот, точно както и той за нея. Сега обаче него вече го нямаше. Тя се разхожда сама по чистия бряг, ядосана на Слънцето, което си пече така весело, на вятъра, който игриво се размотава по топлия въздух, на морето и тези малки невинни вълни, които сега галят босите й крака. В този момент тя си даде сметка, че животът продължава, независимо колко е трудно всичко за нея в този момент. Спомни си изминалите времена и хубавите моменти, за които щеше да се сеща докато е жива. Нима това е животът!? Трябва ли да си отиде дори и единственото скъпо за нея същество! Такава красота да бъде погубена от мъката, спотайваща се в сърцето й, която сега бликаше като гейзер от тази голяма дупка. Тя разбра, че ако е така, няма да бъде щастлива и да запълни празнотата в гърдите си. Отправи се към кървавия залез и към морето, откъдето нямаше да се върне никога повече. Тя щеше да е със своя любим дори и там... където и да беше това „там”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Блек All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...