Корени
Да се върнем към корените си и да ги заобичаме... Не! Не е клише! Но, имаме ли още корени? Помним ли ги? Вчера, една обява за продажба на имот ме накара да потърся едно село. Ангел, или Ангелово. Има го и в двата варианта. Габровско. В селото днес имало 24 жители, а то, самото, съществува от 1951 година. Погледнах за друго село. Идилево. Близо до Севлиево. То, пък, било със 74 жители, ако не греша. И се замислих за изчезващите села, за топящите се градове. Бих споменала едно друго интересно село от Еленския балкан. Средно село. Село в нищото. На върха на планината. Откъснато. Имат 2 магазина през 2 села! Само 3 улици! Докато влезеш и излизаш! За кола е ад. А, хората! Те се издържат от гъби и билки, но имат детска градина и училище! Питам ги, какво правят през зимата, когато се одъжди и всичко е киша? Когато им затрябва бърза помощ, аптека? Отговарят: запасяваме се. От всичко по много. И ... не търсим град, или по-голям център. По-големият център е друго село, трето по ред по пътя за града. Калайджии! А, природата е приказна! Въздухът е невероятен! И се замислих....
Хората, тласкани от нужда и амбиции мигрират. От селцето до града, от града към областния... От него - в столицата, или зад граница! Икономиката на тия места умира. Затварят се училища, детски градини, здравни центрове и пощи... Страната, в голямата си част се обезлюдява. Остават няколко центъра, където се концентрира всичко. Така става нерентабилно да се поддържа пътна, електро, ВиК структури. Местата замират. И... ако хората си помнят корените, не се срамуват да кажат от къде са, ще ги намерят ли? Много хора, родени на село, казват, че са от общинския град. Бога ми, не знам защо. Спомням си селата от преди 30-40 години. Китни, с хубави къщи и подредени градини, с хубави улици и чешми по тях, с красиви, добре аранжирани центрове, с работещи, пълни училища и детски градини. В селата имаше доктор всеки ден, аптека в здравната служба....
Беше! Сега, ако някой иска да си спомни къде са му корените и да се върне към тях, ще ги намери ли? Или, природата ще си ги е усвоила.
Не знам цивилизована държава с толкова унищожителна политика към земята си! А, то, нашето, земя ли е? Та, то е съкровище! Всичко си имаме! И то, най-доброто! Замислям се за Дубай... Модерна дестинация! Земя в пустинята! И там има всичко! Дори, най-хубавият сняг бил там! Има плажове, круиз, пустинни и водни атракции! Не са от Бога! Създадени са от хората! И валят пари от хора, желаещи да видят тия чудеса! А тук, от Бога дадено, от човеци съсипано! От човеци, на които се плаща да го облагородяват! Тук, дето са намерени следите не само на най-древната цивилизация, а и на най- древният човек!
Много искам всеки да си потърси корените! И, ако вече ги няма, да се опита да ги възстанови. Защото, тази земя трябва да живее! Заслужава го! А ние сме и длъжни!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Нека имате прекрасен ден! Напоследък, влизайки в любимия си сайт, попадам на битка, или безразличие. За това и вече се дистанцирам. Но, вашите коментари са хубави! Градивни! Благодаря за тях! Лини! През 89-та - 90-та бяхме идеалисти. Мечтаехме. Но, явно, всеки си е имал различна мечта. Едни са мечтаели за развита, модерна, щастлива България, а други - за лична магистрала на богатство и власт. И света се възползва от ситуацията, чрез наши послушни... Резултатът е на лице. Години наред роптах както мога. Чрез публикации в нета, чрез малко радио предаване, чрез политическа и синдикална работа. Осъзнах, че само изнасям на гърба си към водещи позиции хора с лични мечти. Спрях. Но, сърце не трае! Все още съм идеалист! Безжичен, аз имам запазена марка. Не е нарочно, но.... Ако нямам някъде грешка, неоткрита навреме, значи, не е мое. Някой е злоупотребил с името ми. Няма значение какво правя! Винаги има нещо дребно, не както трябва, промъкнало се до финала!