Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинското - съкровенията на душата. Те си лежат там - вътре в теб, чакат търпеливо своя момент, за да се покажат плахо и да ти припомнят твоята чувствителност и болка. Може би само това ни отличава от машините - нашето мълчаливо сърце, потъпквано всеки ден от сивото ежедневие, повърхностните и неистински хора - те не го харесват, те не харесват нищо истинско. Как да не обичам моментите, в които сърцето ми нещо тихо промълвява - дори да казва, че все още боли, поне чувам гласа му. Затова обичам самотата, затова харесвам тъгата. Тъгата е част от мен, а самотата я отключва. Това са редки моменти, в които съм изцяло себе си, такава, каквато винаги съм била. Себе си във своята същност, някак си запазила ...