... И като сълза се родих в очите ти и се спуснах по лицето ти, и усетих всяка ивица по него, и се впих в устните ти с копнеж за дълга целувка и там усетих пулса на сърцето ти, а после се свлекох на пода сама и беззащитна. Ти ме стъпка и отмина студенокръвен и безмилостен. В много очи се родих, не бяха красиви като твоите... Умрях, отиде си със мене и надеждата да се родя отново в нечии очи, да бъда сълза от любов, нежна и истинска. Уморих се от красиви, лъжовни очи като твоите... ти запомни, любов моя, има много сълзи на света, но малко са тези... истинските!