Историческият ход донесе по-голяма свобода за милиони хора по силата на един факт, който се разгръща пред очите ни – новото единство на света, в което българинът попадна отново в злощастния капан на изчакването на близкото бъдеще. На това равнище на разглеждане, проблемът е ясен – свободата на отделния индивид се оказва в пряка зависимост от степента на интегриране на общността, в която постига възпроизводствения си процес, с общоформационния процес. Казаното добре може да бъде илюстрирано с факта, че глобалното информационно пространство има за свое основно съдържание съдбата на отделния индивид. Тази особеност ме задължава да бъда максимално конкретен, ако искам да постигна изобразяване на духа на времето, а в границите на тази мяра, нещата стават ситуативни, т.е. разнолики. Колективността, която постигна българинът преди 1990г. си остана гола предпоставка на свободата, защото хората бяха отчуждени от нарастващата собственост. Днес стихията на случайността е мяра на индивидуалната свобода, защото колективността между хората продължава да остава мнима, което говори, че промяната на формата на собствеността не се е превърнала в общ интерес, а в такъв, който поляризира хората от гледна точка на мястото им в обществото.

Един сравнителен анализ между тоталитарния и посттоталитарния период, по въпросите на свободата, би довел до много и интересни изводи. Тук ще посоча два факта от визираните периоди.

За периода от 1984г. до 1989г. имах добра възможност да опознавам тогавашната цензурна система. От този период имам една свободна публикация – есе, показващо какво става с хората, които се трудят всеотдайно. През 1990г. публикувах повече от 60 статии в ежедневния и периодичен печат, вкусвайки от еуфорията на свободата на словото. През 1995г. учредих Фондация с научноизследователска цел и основах списание, в което да се публикуват, постиганите резултати. Издавам книги, публикувам текстове в няколко сайта на Интернет, чрез които утвърждавам прагматичното направление в литературата. През първия от разглежданите периоди свободата се изразяваше във формите на леността, защото развитието на индивидите се отпускаше централизирано. Днес свободата се постига като сблъсък при ползването на случайните възможности, а това създава привидността, че хората имат по-голяма свобода – духът на случайността витае във въздуха по улиците и площадите, по заведенията, във всички фибри на обществото, превръщайки се в поле на новите възможности. По-близкото запознаване с полето на тези възможности, бързо ни показва, че действителността на тези възможности е твърде плитка. Броят на сайтовете за литература расте. Броят на техните посетители също расте с високи темпове, но липсата на организирани общности, които да управляват литературния процес, превръща тези множества от хора в арена на стихийността, в която се прокрадва, къде плахо, къде по-дръзко особения интерес на малки групи от хора, които гръмко се афишират като носители на демокрацията, а в действителност брутално и по един познат начин, налагат собствения си страх като господстваща сила. Така възможната борба между отделните автори, която е правомерно да протича като сблъсък на позиции, се изражда като манипулация, която утвърждава прикрити, особени интереси.Но никак не е парадоксално, че, в границите на посочения абсурд, новата литература ще се развива и укрепва в средата на жесток сблъсък на интереси под лицемерната маска на благовидни мотиви и съображения.

Участниците в литературния процес, който има нова специфика, са собственици на създавания от тях продукт, който функционира в глобалното информационно пространство и в това, в частност, се изразява тяхната свобода. Но как функционира, създавания интелектуален продукт в сайтовете на Интернет? На доброволни начала!? В такъв случай, това определя и парадоксите в отношенията между участниците в тези стихийни общности. Но ситуацията е повече от парадоксална. Тя е абсурдна, защото литературата и творчеството се оказват параван, който набъбва не поради нарастване на интереса към литературата и творчеството, а поради растящото отчуждение в обществото. Тези мътни води днес са чудесно огледало, в което се оглежда всеки, който влезе като потребител на сайт за литература и творчество.

Каква е съдбата на публикувания интелектуален продукт в глобалното информационно пространство? Това е централен въпрос, с чието разрешаване ще можем да говорим и за творчество и за литература от гледната точка на свободата.