Лабиринтът, наречен живот
Чувствали ли сте понякога така, като да сте зациклили и да не можете да намерите изход от лабиринта? Не знам дали сега се публикуват едни такива занимателни игри, в които ти е посочен входа на лабиринта и ти трябва да намериш изхода. Като дете много обичах да намирам края на лабиринта и винаги стигах до там. Беше много лесно. Но в живота ставаше все по-трудно. Да не сте си помислили, че детското в мен е изчезнало вече? Не… Но животът се оказа много по-сложен и голям лабиринт. Срещаме различни хора, едни оставят у нас добри чувства, срещата ни с други ни носи огорчение. Срещаме любов и омраза, приятели и врагове. Понякога ние се държим странно, като неразумни хора, неразбиращи себе си. Страдаме или се радваме. Грешим и се чувстваме зле от грешките си. Побеждаваме, но не се радваме на победите си. Егото... у някои е по-малко, у други е супер его, за добро или за зло... Понякога се предаваме, но само изглежда, че е така, защото срещаме неразбиране. Все човешки неща. А всъщност нещата са простички, само дето ние си ги правим сложни. Лутаме се в лабиринта на живота и не знаем дали ще ни стигнат силите да намерим изхода. Но ако не си сам? Ако в лабиринта сте двама? Ако до теб има същество, което те разбира и ти него, колко по-лесно би било.
© Вяра Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ванина, от всеки можеш да вземеш по нещо хубаво, което да добавиш към своето.
-
Много хубаво есе! И аз мисля, че интересното на живота са изненадите. Но бих добавила и че докато вървиш през лабиринта, срещаш различни хора и ги променяш, оставяш следа след себе си.. и кой знае може би ще направиш нечий живот много хубав. Например на всички нас, които четем произведенията ти и откриваме част от себе си в тях!
-
Прочетох всичко твое и ми е уютничко тук, ще намина пак.
Живи, здрави и хубава пролет! -
Благодаря Миролюба, правилно си ме разбрала. На поредната пътека могат да те чакат изненади, понякога приятни, понякога неприятни, важното е човек да не изгубва себе си, или ако това му се случи, да намери отново пътя.Поздрави и Честита Пролет!
-
Мисля, че с друг човек по-лесно не става, просто преставаш да мислиш сложността...Хаосът е навсякъде и е непреодолим...Мога да си подредя хола, мога да излъскам мивките, но да си подредя живота - никога, да си прочистя съзнанието, да го оттърся от бремето- също толкова невъзможно. Това е изходна позиция според мен, от която трябва да се започне - Порядъкът е невъзможен. Но това е очарованието на живота - изненадите, непредвидимостта. Никога не знаеш, какво те чака на поредната пътека в лабиринта, а и целта не е да излезнеш "навън", а да се наслаждаваш на лутането. Поздрави! Интересни въпроси задава есето ти!
-
"... всъщност нещата са простички, само дето ние си ги правим сложни...."
Е, точно това е самата истина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
