Лабиринтът, наречен живот
Чувствали ли сте понякога така, като да сте зациклили и да не можете да намерите изход от лабиринта? Не знам дали сега се публикуват едни такива занимателни игри, в които ти е посочен входа на лабиринта и ти трябва да намериш изхода. Като дете много обичах да намирам края на лабиринта и винаги стигах до там. Беше много лесно. Но в живота ставаше все по-трудно. Да не сте си помислили, че детското в мен е изчезнало вече? Не… Но животът се оказа много по-сложен и голям лабиринт. Срещаме различни хора, едни оставят у нас добри чувства, срещата ни с други ни носи огорчение. Срещаме любов и омраза, приятели и врагове. Понякога ние се държим странно, като неразумни хора, неразбиращи себе си. Страдаме или се радваме. Грешим и се чувстваме зле от грешките си. Побеждаваме, но не се радваме на победите си. Егото... у някои е по-малко, у други е супер его, за добро или за зло... Понякога се предаваме, но само изглежда, че е така, защото срещаме неразбиране. Все човешки неща. А всъщност нещата са простички, само дето ние си ги правим сложни. Лутаме се в лабиринта на живота и не знаем дали ще ни стигнат силите да намерим изхода. Но ако не си сам? Ако в лабиринта сте двама? Ако до теб има същество, което те разбира и ти него, колко по-лесно би било.
© Вяра Николова All rights reserved.
