Лицемерието

Nov 17, 2005, 12:12 AM

Essays

8640 1 2

1 мин reading

           Мразя лицемерието и двуличието.Но понякога и аз съм такава.Вече не търся причини да се оправдавам - просто си казвам: "Ситуацията го изисква".
            Тъжно ми е да си го призная, но е така.Кофтито е, когато "тези ситуации" започнат да се случват все по-често и стават непоносими.
             На теб ти идва да крещиш и да кажеш: "СТИГА"!, но не можеш в името на "доброто поведение и етикет", защото иначе би засегнал много хора.А хората не обичат да чуват истината.На всички им харесват напудрените лъжи, както лъжливо красивите фотомодели.
              Хората се сърдят на истината - тя боли,а никой не обича да го боли!

              А пълна прошка няма.Винаги от раната остава белег, който да ни напомня за грешката ни.Взаимоотношенията започват да стават други, колкото и да се преструваме, че са същите.Затова голяма истина има в българската поговорка: "Голям залък лапни, голяма дума не казвай".Това важи повече за самохвалството и тежкарските приказки.Но тя може да се перифразира: "По-добре си замълчи, но обидни думи не изричай", били те и истина...И така ние продължаваме с фалшивата любезност и лицемерната обич...

              Но до кога можем да правим компромиси със себе си?...
              Защото един слънчев и прекрасен ден чашата на търпението ще прелее ...и...ще престанем да бъдем лицемерно добри и усмихнати...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pc_haker (Георги Манож)

2006-02-28T06:14:44+02:00

а бе много е малко ама пак ще стане утре да го предам на даскалката!
Lusi12345 (Людмила Зарева)

2005-11-17T19:16:55+02:00

Вярно е,понякога като кажеш истината и мигом събаряш картонените кули,а картинката се променя и става грозна.Но само понякога.