Лъжливо   пиянство

              Срам ме е. Толкова много се срамувам. Не смея да погледна хората в очите, защото всяка моя крачка напред е съпроводена със залитане встрани. Чувам шум от приближаваща се кола и се обръщам. Едва не падам, защото получавам ужасен световъртеж. Главата ми пищи, крайниците ми въобще не ме слушат. Едва вървя. Притеснявам се ужасно как изглеждам отстрани и ми става още по-лошо, усещам как започва и мъчително главоболие. ”Синдром на Мениер” – това ми каза лекарката преди известно време. Лечение няма – има пристъпи, които те връхлитат ненадейно и неизвестно как отминават сами. За мен остава болката от ироничните усмивки, от хорския присмех, дължащ се на неразбиране и на незнание.

            Никога не свикнах с това. Едва наложила се на новото работно място и създала си някакъв авторитет, съм връхлетяна от силен пристъп на това коварно заболяване и губя координация. Отново усмивки, отново клюки, отново съм център на внимание. Господи, толкова е отвратително! Толкова е черно, грозно. Искам да изчезна, да се разтворя в пространството и да съм невидима, тихо и незабележимо да изживея напрегнатия си живот. Не разбирам защо се чувствам виновна, но е факт, че точно по този начин се чувствам. Чувствам се като последния пияница, припаднал от поредния запой. Нещастна съм. Загубила уважението на хората, които до вчера говореха с мен, се чувствам ужасно самотна, отхвърлена от обществото, различна, низвергната, абсолютен аутсайдер. Никой, дори най-близките ми приятели, за които много пъти, без да се замисля, съм жертвала и здраве, и нерви, и време, не се запитаха какво става с мен, приеха очевидното по елементарен начин, решавайки, че алкохолът е виновникът за състоянието ми. Трудно е, много е трудно да се бориш с човешкото невежество, със скрупулите, със стереотипите на малкия град, където хората те познават и виждайки те как залиташ понякога, го отдават на обичайното забавление в закостенялото провинциално общество.

             Характерът на някои хора обаче е сътворен с толкова ярки черти, толкова е цветен, забележим, че където и да отидат, тези личности не могат да останат незабележими, открояват се, създават около себе си цветна атмосфера, създават красота, неповторимост, искреност, широта, пък макар и сочени като пияни. Нека вървят напред, да творят, да изграждат, макар и всяка трудна крачка напред да е съпроводена със залитане встрани.