Вероятно много хора си задават въпроса дали съществува нещо, способно да накара човек да подчини себе си, цялата си същност, на друг, да разкаже своето минало, да сподели настоящето, да обещае бъдещето си. Безсъмнено има само едно такова чувство, пленяващо разума и сърцето, чувство, на което са подвластни и смъртни, и богове, приятно и болезнено, носещо радост и мъка, чувство, наречено любов.

      Любов - най-сложната за обяснение дума, за значението на която, за съжаление, почти не се замисляме. Когато между две души дистанцията почти изчезва, очите се притварят,за да се разтворят сърцата, когато погледите са дълбоки и искрени, а усмивките небрежни, докосванията - дълго жадувани и плахи, когато чувстваш и осъзнаваш, че живееш за някого, би могъл да се наречеш щастливец, защото в теб се поражда нещо красиво и истински интимно, което си способен да споделиш само с обекта на своите най-съкровени мечти, нещо, наречено любов.

      Дълбокото чувство може да се зароди само между двама, способни да забравят и да пренебрегнат себе си, за да виждат всекидневно нечия друга усмивка, способни да забравят себе си в грижата за другия, защото истински щастлив си не когато получаваш, а когато можеш да дадеш обич.

      Неведнъж са се изказвали мнения, че тя има различни измерения, различна форма, но мисля, че може да бъде само едно - искрено и несъзнателно отдаване на ближния. Любовта се заражда и живее само между човек и човек, защото срещайки я, ние изживяваме духовен катарзис... и от един от многото хора ставаме един от малкото човеци. Често се споменава, че сакралното чувство може да бъде насочено към родината или към някаква вещ. Когато сме привързани към отечеството, то ние се докосваме до наистина силната емоция наречена патриотизъм. Невъзможно е да наречем страстта към вещите любов, защото любовта е взаимност,това е способността да даваш и да получаваш.

      Обичта не е милостиня - всекиму не можеш да я дадеш. Трябва да се открие подходящият човек, с когото да я споделим. Налудничаво е да се заблуждаваме, че сме способни да я дарим на всекиго.

      Легенда разказва, че Господ създал същества, изключителни във всяко отношение - сливали в неразривно цяло мъж и жена в едно тяло. Въплътили в себе си мисълта за съвършенство, те се възгордели твърде много, от което създателят им се разгневил и ги разделил на две. Половинките се пръснали по света, а от тогава се носи мълвата, че всеки рано или късно открива своето парченце, защото то съществува. Открива го, за да осъзнае, че да се обичат двама, не означава да гледат един в друг, а да гледат в една посока.

      Особено е чувството, когато даряваш искрицата обич, скрита зад топлия поглед, когато знаеш, че сърцето ти принадлежи на друг, а неговото е отдадено на теб, когато си готов да прекрачиш, когато погазваш всички съвети на приятели и познати, когато без слова осъзнаваш, че изповядвате и издигате на пиедестал едно нещо - вашата любов, дори тя да бъде платонична. Известно е, че обич, която желае да бъде само духовна се превръща в сянка, а ако е лишена от духовно начало - в пошлост. За да я съхраним,трябва да следваме споменатата сентенция. Обичта става незаконна тогава, когато разумът престане да я одобрява; да заглушаваш гласа на разума значи да даваш свобода на страстта, на животинския инстинкт.

      Любовта определя пътя ни. Когато той е отдаден на святото дълбоко интимно чувство, съществуването прераства в живот, защото да живееш значи да бъдеш обичан. Той е живял или тя е живяла означава само едно-той или тя са обичали или са били обичани. Когато сме влюбени не трябва да крием,стига да осъзнаем разбира се, че този човек, който обичат в нас, е по-добър от нас-ние не сме такива, но трябва да ни обичат и ние ще се постараем да станем по-добри от себе си.

      В света на злото, глупостите, неувереността и съмненията, наричани съществуване, има нещо, за което си струва да живееш,и което несъмнено е силно като смъртта: това е любовта. Великото загива от омразата, а нищожното се възвисява от любовта. И въпреки всичко и всички, просто защото така трябва, имало е, има,и ще има само една истинска ценност, и това е връзката на човека с човек...